ЖИВОТ В ТРИ ИЗМЕРЕНИЯ

Според Едгар Кейси ние живеем едновременно и във времето и в пространството.  На първо четене това звучи странно, но Кейси дава следното обяснение:

Животът на даден индивид представлява една магистрала от три ленти за движение. Да допуснем, че лицето Х е в основната житейска лента, тоест това е основният дух. Този дух на Х има още двама близнака, Y и Z.

И така Х живее във ВРЕМЕТО , годината е 2013. Това лице е на 34 земни години.  Лицето Y живее във времето, годината е 1627, тя или той е на 12 години.  Z живее във времето, годината е 1925, той е на 52 години. И трите духа живеят едновременно във времето, но в различни години. В пространството те са в една орбита – космичната година.

Този живот е израз на така познатото ни 3D измерение. Един и същи дух обикаля  планетата Земя в три времеви ЗЕМНИ години.

Всеки един от тях живее в различно време, ала вибрира с едни и същи ритми в ПРОСТРАНСТВОТО спрямо останалите двама.  Имаме на лице три времеви индивида и обединени в едно ПРОСТРАНСТВО – един и същи дух.

Всеки един от тях изпълнява дейности във своето земно време – годините. Всяко едно действие на трите индивида е проекция в ПРОСТРАНСТВОТО, всяко действие се записва в книгата на живота или Акашовите записи.

Какво следва? В определен период основният дух приключва своята мисия на планетата Земя и умира като човешки индивид.  В момента , когато умира X, всички останали ЗЕМНИ обитатели, близнаците му – Z и Y също загиват в земен план.

Или  единият почива на 52 години, другият на 12 години и третият на 34 години. Тук идва и разкритието, когато ние се учудваме с думите – Що за съдба е това, да си отиде от този свят едно дете на 12 годинки? – Всъщност, именно това дете е близнак на основният дух, детето се подчинява на вселенските кармични закони и е зависим от основният дух.

Тоест, при приключване на мисията на основният дух в космичен план, той загива при катастрофа в земен план, а останалите два индивида приключват своят земен живот ненадейно.

Тази интересна трактовка на Кейси ни дава възможност и идея, че не би следвало да приемем определена кончина като трагедия, а като даденост.  При скърбене и сълзи от настъпилото нещастие ние не даваме възможност на духа да премине физическото пространство и да се отзове там, където е „призвано”, колкото повече скърбим, толкова повече измъчваме духа на наш любим човек.

Тибетците казват:

„Всяка пролята скръбна сълза е камък препядствен за духа, който е поел пътя към небитието”

Конфигурирал: Красимир Куртев на база „Трите ленти” от Едгар Кейси.