СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ В БИБЛИЯТА – ЧАСТ 3

Тълкуватели на камъните и местонахожденията им твърдят, че зад някои имена в камъните на нагръдника се крият тюркоаз, турмалин, кварц. В старите версии на Светото писание е посочен и загадъчният камък лигур или лигирий. Предполага се, че е жълт циркон.

Нагръдникът е част от специалното облекло на първосвещеника. Поставял се на гърдите заедно с платнена торбичка, в която държали тайнствените амулети Урим и Тумим, с чиято помощ жрецът разяснявал повеленията на Йехова. Нагръдникът бил обличан над ефода и бил изтъкан от злато, висон и вълна в син, пурпурен и червен цвят.

Халките, верижките и други украшения, които го прикрепяли към ефода, били изработени от злато. 12-те скъпоценни камъка върху нагръдника били поставени в златни рамки. Върху тях били гравирани имената на дванадесетте племена на Израел.

Нагръдникът бил наричан “съдебен” (Изход 28:15), защото го носел първосвещеникът – високопоставена личност, която трябвало да служи като източник на правда и съд за еврейския народ. Решенията му винаги трябвало да бъдат справедливи и задължителни за юдеите.

Първосвещеникът бил и глава на всички останали свещеници на Юдея и само той можел да се появява пред лицето на Бога.
Описанието на скъпоценните камъни на нагръдника е направено в Изход на Стария завет около 1500 г. пр. Хр. Освен него до наши дни са оцелели още четири варианта:

в Септуагинта – гръцкия превод на Библията, направен в Александрия през първата половина на III в. пр.Хр., във Вулгата – латинския превод, направен от св. Йероним около 400 г. сл. Хр, и в двете книги на Йосиф Флавий – “Юдейската война”, написана около 75 г., малко след разрушаването на Ерусалим, и “Юдейски древности”, написан около 93 г.
През многовековната история на християнството са създадени огромен брой преводи на библейските текстове на различни езици. Има и различни варианти на превода на древноеврейските названия на библейските камъни, което изкуствено създава тяхното многообразие, понякога променя и реда им.

Нагръдникът на първосвещеника е бил заловен от римляните след разрушаването на Ерусалим и изчезва. В легендите остават изброени различни набори от камъни, но е трудно да се определят истинските им имена.