Най-съвършената фасета за диаманта се нарича брилянт

На снимката – Син диамант

Обаянието на диамантите – Най-древното находище за добиване на диаманти се намира в Индия преди 5 000 години. Сред най-прочутите мини е била „Голконда“, където са били откривани най-едрите образци на диаманти. Най-красивите диаманти в света притежават имена както хората, като например диаманта „Пит“, чието тегло било 410 карата (1 карат – единица за маса на скъпоценните камъни, равна на 0,2 грама).

При фасетирането на диамантите повърхността им се оформя с множество малки стени, т.нар. фасети, които са разположени една спрямо друга под точно определен ъгъл 24◦50′, след което се полират до блясък. Фасетите биват различни по вид, наименования и сложност.

Най-съвършената фасета за диаманта се нарича брилянт. Няма друг минерал в обработен вид с такава ярка, пъстра, искряща игра на светлината. Сякаш във фасетата са събрани всички цветове на дъгата, отразени в капка вода.

Диамантите представляват разновидност на един единствен химически елемент – въглерод. Разликата между него и графита е кристалната решетка. И още един признак – колкото е по-голяма скоростта на минерала излизащ от недрата на земята, толкова по-качествен и истински диамант се ражда. И обратно – при ниска скорост се появява графит.

Ювелирните диаманти се делят на много видове, в зависимост от прозрачността им и от наличието или липсата на дефекти в кристалната решетка. Учените делят цветните диаманти на две големи групи, в зависимост от същността на тяхното оцветяване.

– В първа група са: идиохроматичните диаманти. Оцветяването при тях се дължи на определени дефекти в структурата на камъка. Например: виолетовите диаманти се определят като дефектни от тип 1А с нарушени въглеродни връзки в структурата си.

– Във втората група диамантите носят името: алохроматични. Оцветяването при тях се дължи на фини минерални примеси от силиций, алуминий, калций, магнезий, бор, хром, титан, желязо, натрий, барий, мед и по-рядко стронций, кобалт, цинк, фосфор, скандий, лютеций, платина, сребро, злато и олово. Това ги прави розови, оранжеви, черни, зелени, жълти и др. окраски.

В наши дни диамантите могат да бъдат оцветявани изкуствено. При облъчване с неутрони например, безцветните диаманти стават зелени. Природно-оцветените диаманти златисто-жълто, какъвто е известният диамант „Дип Дин“ се срещат изключително рядко и представляват голям ценност.

По подробна информация за диамантите

Диамантът (от гръцката дума ἀδάμας – несломим, несъкрушим), наричан също елмаз (на руски – „алмаз“), е минерал, естествен полиморфен алотроп на въглерода.

Наречен е така заради високата му твърдост и устойчивостта му на корозия. Има много висока химична и физична устойчивост — не се разтваря в киселини и основи и практически не се износва. Диамантът има няколко уникални качества, ненадминати в природата от нито един друг минерал.

Той е най-твърдото естествено природно вещество, най-добрият проводник на топлината, има най-високата точка на топене и най-голям показател на пречупване на светлината от всички минерали. Кристализира в кубична сингония във вид на октаедрични, ромбододекаедрични или кубични кристали или комбинация от тях, като най-често се срещат октаедрични кристали.

Най-твърдият от естествено образуваните минерали, диамантът, шлифован обикновено с форма на брилянт, е сред най-ценените скъпоценни камъни в бижутерията. Намира широко приложение и за промишлени цели (индустриални диаманти).

Класическият обработен като брилянт диамант е с 57 фасети. Така се осигурява красивото и уникално пречупване на светлината, което го прави толкава ценен. Стойността на обработените диаманти се определя от 4 критерия — тегло, цвят, форма на обработка и чистота.