Мисли обсебени от миналото

Мисли обсебени от миналото

Мисли объркани в своята правота… Човек се развива според принципите във Вселената, процесите на мисленето следват  също този модел. Но този модел на мислене може да ни отведе в лоното на хаосът.

„Понякога си мислим, че нещата стават случайно… но всъщност те винаги си стават, точно когато трябва…“

Как ние хората можем да бъдем ефективни? Благодарение на мисленето, включително това относно други хора и действията им. Разбира се, правилното мислене.

Мислим и зациклянето в миналото

Понякога мислим твърде много и точно затова губим вродения си усет за нещата.

Способността да мислим, да анализираме себе си и нашето поведение, да планираме напред, е вероятно качеството, което в най-голяма степен ни определя като човешки същества – венец на еволюцията. Но мисленето не е само благословия. То може да бъде и проклятие. И всеки наистина мислещ човек ще се съгласи с това.

Понякога мислейки, буквално зацикляме. Хората често са обсебени от миналото, като предъвкват различни събития отново и отново… Други пък се парализират от това да мислят какво ги очаква оттук нататък.

И двете форми изчерпват ограничената способност на мозъка да внимава, като така слагат бариера пред ума и носят негативи за психичното ни здраве. Зациклянето в миналото всъщност се нарича депресия, зациклянето в бъдещето – тревожност. И двете състояния са сред най-големите т.нар. бичове на съвремието ни.

Интуицията е истинската противоположност и на двете състояния. Тя е начин да знаем, без да мислим – начин, на който можем истински да разчитаме и да се уповаваме, а това е изключително ценно в много случаи.

Има различни варианти да дефинираме интуицията, но всички те са по-скоро главо блъсканица. Мисленето за това, какво е интуицията е точно онова, което интуицията не е – мислене.

Както пише в своята книга “Кралят в жълто”- Робърт У. Чеймбърс –

“Три неща има, които са непостижими за мене. Дори четири, които не разбирам.

Следите на орел по въздуха, следите на змия върху канара, следите на кораб всред морето и следите на мъж при девица.”

Интуицията е “мозък на автопилот”, тя обработва информация отвъд познанието, което осъзнаваме. Тя е несъзнателен мисловен процес.

Може ли да се доверим на интуицията?

Може би ще ви успокои да знаете, че всъщност несъзнателното обработване на информацията се случва през цялото време.

Представете си безкрайно шофиране по магистрала. Карате километри без да мислите съзнателно. Управлявате колата, реагирате на условията на пътя и на движението на другите коли, което очевидно означава, че мозъкът ви обработва постъпващата информация. После обаче дори не помните пътя.

Или пък си представете, че тръгвате…

Специално за вас подбрах написаното, защото го заслужавате