Всички ние лъжем

Всички ние лъжем

Всички ние лъжем като за световно – пише в своята книга Брад Блантън.  И продължава: Това изсмуква жизнените ни сили. Това е главната причина да страдаме от стрес. Тоновете лъжи, които изговаряме или премълчаваме, накрая ни виждат сметката.“

Всички ние лъжем като за световно

Преди да прочетете тази публикация (перифразирам – книга), трябва да имате предвид, че тя сериозно ще ви разстрои и раздразни. Ала недейте само да я четете – говорете за нея и я предайте нататък… Защото тя носи правилното послание на правилното време за един свят, който се дави в лъжи и потайности.

Най-смъртоносната лъжа е премълчаването или скриването на истината – информация от другите, за да не им се отрази неблагоприятно. Най-тежките психологически заболявания са резултат от точно този тип лъжа. Психологическото възстановяване е възможно единствено, когато има свобода – когато престанем да таим неща. Пазенето на тайни и скриването на неща от другите е капан, в който попадаме самите ние. „Важните“ тайни и всичките кроежи, свързани с тях, са пълни тъпотии.

„Животът е игра, в чийто ход правилата се променят. За да знаеш по кои от тях да играеш, трябва да си наясно на кой етап от играта си. Освен това никога не можеш да си сигурен точно на кой етап от играта се намираш, а и правилата невинаги важат.“

Брад Блантън

Умът е затвор, чиито стени са изградени от тъпотии. Когато спестяваме някои истини на другите, когато не им казваме, какво чувстваме или мислим, оставаме заключени в този затвор. Колкото по-дълго гнием там, толкова по-бързо деградираме и ставаме живи мъртъвци. Ако не избягаме от този затвор, ще намерим в него смъртта си. Спасението е да се научим да казваме истината.

Клиентите ми са най-вече хора между 20 и 65 години, които са депресирани, тревожни, гневни, изхабени или комбинация от всички тези неща. Работя с държавни служители, адвокати, бизнесмени, журналисти и други видове пубертети, пораснали на възраст, но не и на психика, със свръхкритични умове, които не могат да престанат да оценяват, укоряват и критикуват себе си и да морализаторстват по отношение на другите.

Интересувам се ненормално много от истината и мога да кажа, че това е вярно поради начина, по който тя  се проявява в живота ми. Изобщо не ми пука за форматите и формулите, които трябва да се спазват само защото били традиционни.

Много хора се самоубиват чрез мислене

Мислим за нещата прекалено много, приемаме всичко прекалено сериозно  и страдаме от опитите си да напаснем света към собственото си мислене. Оплакваме се от това как той не отговаря на очакванията ни. Мислим за това как животът не си струва, как е длъжен да ни предлага много повече, колко е гаден, че не се и как трябва да се съобразява с нас или с това, което считаме за правилно. Много хора се самоубиват чрез мислене.

Лъжем и чрез своите тъпотии

Казваме неща като „Ти винаги…“ и „Ти никога…“. Приписваме цялата си сила или липса на сила на обстоятелствата и твърдим, че „Това ме кара да…“. Говорейки така, обикновено изобщо не си даваме сметка, че живеем във въображаем свят, създаден от самите нас. Фриц Пърлз дефинира три степени на приписване на оценъчна стойност: глупост, тъпотия и върховна простотия.

Пример за глупост са обичайните поздрави, лишени от истинското си значение – например: „Здравей, как си?“ „Добре, а ти?“ Пример за тъпотия са обичайните разговори, в които хората просто убиват времето с безсмислени абстракции и обобщения. Пример за върховна простотия може да е дискутирането на гещалт теорията или радикалната честност.

Използвам такива провокативни думи (като „тъпотия“), за да предам пейоративното значение на оценките на ума. Искам да накарам хората да се замислят дали това, което ценят най- много, всъщност е толкова ценно. Искам хората да поставят под въпрос собствената си ценност. (Както казва Ницше това, което побърква хората, не е съмнението, а сигурността.)

Тъй че с цел избягване на излишно усложняване ще използвам ду- мата „тъпотия“ като основен термин за всички извлечени от миналото откъслеци от преживявания, които умът използва, за да придава на житейския ни опит или на реалността оценъчен характер или да прави обобщения.

„Тъпотия“ е всяка част от личните ни преживявания, която умът изолира от цялостното изживяване, на която гледа оценъчно и която интерпретира. „Ти не ме обичаш“ или „Тези хора са ядосани“ или „Това е грозно (красиво, добро, лошо, важно и т.н.)“ са все интерпретации на реалността. „Тъпотия“ е дума, чрез която лаконично обозначавам интерпретациите на реалността. Всички интерпретации на реалността са тъпотии. Да си свободен означава да не бъдеш подвластен на собствените си интерпретации.

Ние силно вярваме в своите интерпретации на реалността и искаме другите също да повярват в тях – това сякаш ни създава по-голямо чувство за сигурност. Считаме, че тези интерпретации на реалността са самата реалност и ако спечелим достатъчно поддръжници, като че ще успеем да убедим в това самите себе си.

 От време на време се появяват хора, които успяват да избягат от „тъпия“ затвор на ума. Повечето обаче умират, затворени в него. Всички ние многократно сме имали възможността да излезем от затвора на собствения си ум. Първата стъпка към свободата е да се усъмним в него.

Преминавайки през човешкия ум, истината се превръща в тъпотия, точно както преминавайки през тялото, храната се превръща в изпражнение. Умът ни функционира по начин, подобен на стомашно-чревната система – преработва добрата, питателна истина, като поема това, което може, а останалото превръща в отпадъчен продукт от дейността си. За съжаление умът не може като стомаха да изхвърля автоматично отпадните вещества от своята дейност. Ето защо се налага ние да правим това съзнателно.

Според Хю Томас, автор на книгата „История на света“, най- големият напредък в историята на медицината е настъпил със събирането на боклука. Днес сме на косъм от най-големия напредък в психологията на човека, който също ще е свързан с почистване.

Напоследък все повече се говори за разчистване на лъжите и изваждане на заметеното под килима. Някой ден ще погледнем назад към годините, през които човечеството се е задушавало от смрадта на всевъзможни тъпотии и ще реагираме по същия начин, по който реагираме на годините, в които хората са тънели в мръсотия до шия и са умирали, заринати в нея…

Из „Радикална честност“