Езотерика

ДУХЪТ ВЛАДЕЕ МАТЕРИЯТА

ДУХЪТ ВЛАДЕЕ МАТЕРИЯТА

 

 

Духът владее материятаВсичко, което днес притежаваме – машини, жилища, дрехи, дори тази книга – първоначално са били мисъл, която след това е приведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека – без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.Плюс всичкия боклук, който ни заобикаля – „модерното“ изкуство, филмите с хорър, силиконовите импланти…

Мисълта е първопричината на всяко битие

Мисълта е първопричината на всяко битие и произход на всяка реалност. Всичко, което има място в живота ни, е предизвикано от нашите мисли, желания, страхове според Закона/За резонанса, защото подобното винаги привлича подобното. В космическото духовно поле (хрониките на Акаша) всяка мисъл създава форма, която колкото повече храним, толкова по-бързо влиза в реалността. Такъв е законът. Тази мисъл-форма се задържа в космическото поле, докато в живота ни се появи подходяща ситуация, в която тя да манифестира. Това може да стане много скоро, но може да се случи и в следващ живот. Зависи от нашата карма и от мислите, с които живеем.

Със силата на мисълта си ние можем да постигнем всичко, което си пожелаем – дори в този момент това да ни изглежда невероятно.

Откъс от книгата „Не пипай тази книга“ от Ян Ван Хелсинг

Възниква въпросът: ако ние сме причинителите на сегашните си житейски условия – за неприятните, както и за приятните – как да преоформим нашето бъдеще?
Със съзнателно манифестиране. Съзнателно, защото при повечето хора сегашните условия на живот са плод на тяхната несъзнателност. Например, когато някой каже: „Не мога да слушам повече!“, а после се чуди защо години по-късно, след като е повтарял това поне по един път на ден, има нужда от слухов апарат.

 

Но това вече е минало! Днес имаме нужда от добро творчество, не от игрички. Ние желаем да подредим начисто живота си и да създадем възможно най-добрите условия.
При манифестирането решаващият момент е вярата, т.е. трябва да сме убедени. Нека повторя за нестинарството. Ако участникът е убеден, че може, без да пострада, да ходи по горещи въглени, ще успее. Но ако започнат съмненията: „Е, да, но май не съм много сигурен, всъщност май не искам да го правя, сигурно ще се изгоря…“, наистина ще се изгори.

 

Същото е и с плацебо ефекта. Ако пациент приеме едно захарно хапче, за което е убеден, че съдържа субстанция, която ще му помогне, ще оздравее. Но ако лекарят му съобщи, че става дума само за захар, резултатът е нулев.
И е логично, нали? Защото негативната, раздвоената мисъл – неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого.

Чуждото съмнение е пагубно за нас

Важно е целите, които искаме да манифестираме, да не са прекалено завишени. Те трябва да изглеждат правдоподобни за самите нас. Например, ако съм обикновен работник и си пожелая за няколко години да стана ръководител в голям концерн, аз самият няма да си повярвам. Ако, напротив, си пожелая в близко бъдеще да стана ръководител на отдел или да бъда самостоятелен в бранша, в който работя, душата ми ще го приеме и вероятността това да се случи нараства чувствително. Защо? Защото вярвам в желанието си.

 

Когато говорим за възможността да реализираме целите си, е добре да се вслушваме в душите си. Сърцето, т.е. божественото в нас, познава първичния план на живота – личната матрица, и ако тя и нашето желание съвпадат, целта ни ще се реализира.

Теми #материя #мисъл #форма #херметични
You cannot copy content of this page