Ти сам определяш стойността си

Ти сам определяш стойността си

Ти сам определяш стойността си. Ти може би струваш, колкото няколко свята, но как да ти се помогне, когато ти самият не знаеш цената си…

Притча за Вълшебният камък

Един ден едно дете попитало баща си:

– Татко, колко струвам аз?

Бащата не отговорил, извадил един странен камък и го подал на синът си с словата:

– Занеси този камък на пазара. Ако те питат колко струва, ти не казвай нищо, а само покажи двата си пръста.

Детето послушало баща си. Отишъло на пазара и зачакало. Не след дълго към него се приближила  една жена и като видяла  камъка ахнала:

– Точно такъв камък търся от толкова години! Колко струва?

Детето не проронило и  дума, а само показало  двата си пръста.

– Прекрасно! Ще го купя за 2  сребърника – доволна отвърнала жената.

Детето остана удивено. Изтичало при баща си и му казало:

– Татко, една жена на пазара искаше да купи камъка за 2 сребърника.

Бащата рекъл:

– Сега занеси камъка в музея и отново не казвай нищо, а само покажи двата си пръста, ако някой те попита нещо.

 

 

Детето се бързо се запътило към музея.  Уредникът като видял камъка се развълнувал и въздъхнал:

– О, какъв прекрасен камък! Той непременно трябва да бъде изложен в музея. За колко ще ни го продадеш, млади момко?

Детето показало двата си пръста и уредникът развързал кесията си с думите:

– Веднага ще платя 200 сребърника за него!

Детето се затичало и споделило случилото си с баща си.  Бащата изпратил сина си в бижутерийния магазин и отново му заръчал да не казва нищо, само да покаже двата си пръста.

Когато детето показало камъка в бижутерийния магазин получило най-щедрото предложение. Собственикът пожелал  да купи камъка за 200 000 сребърника.

Детето останало шокирано.   Едва стигнало  у дома и още от вратата извикало:

– Татко, татко! Собственикът на бижутерийния магазин ми предложи цели 200 000 сребърника!

Бащата отвърнал усмихнато:

– Онзи ден ти ме попита колко струваш. Това, което се случи с камъка всъщност е това, което ние правим със самите себе си. Ако си определим цена от 2 сребърника, то хората също приемат стойността ни за 2 сребърника. Ако си определим цена от 200 000 сребърника, другите също съзират безценната ни стойност.

Както сам видя, камъкът не се промени по никакъв начин. Няма значение как изглеждаше, през цялото време си остана същият. Няма значение, как изглеждаме, от къде сме тръгнали, какви сме се родили. Единственото, което има огромно значение  е, как се представяме самите ние.  Не е възможно  на пазара да продадеш диамант на евтина цена или пък в бижутериен магазин да приемат парче чакъл за много пари.

– Затова, детето ми запомни: Ти сам определяш стойността си и мястото до което искаш да стигнеш.

Преразказано от Интернет  –  Красимир Куртев