Тайнството на Истината

Тайнството на Истината

Тайнството на Истината се разкрива и скрива в „Нищо излишно” и „Познай себе си“. Тези два надписа са били поставени пред храма на Аполон в Делфи, древна Гърция.  Тайнството не е закон или напътствие, това е метафизична философия – да не скриваме разкриването. Същността на това Тайнство е Алетея (Истината), а това тайнство гласи: Колкото повече се открива, толкова повече се скрива…

Тайнството на Истината – Да няма излишности

Тайнството на Истината – Това добре познато, но позабравено правило – да няма излишности в живота ни е нужно и полезно навсякъде. Така можем да се освободим от превзетостта.

Тайнството на Истината  – Да осветлим и изцелим недостатъците си. Защото недостатъкът е недостиг на нещо.

Тайнството на Истината  – Между въпросите „Какво ти има?” и „Какво ти липсва?” е отговорът, как да възстановим изгубеното си равновесие, как да възстановим хармонията – първо в себе си, а така и в света наоколо.

Тайнството на Истината  – Как да намерим златната среда, точната доза, която прави лекарството.

Тайнството на Истината – Как да съдействаме,  а не да противодействаме. И най-важното е  да не се борим с тъмнината, а да увеличаваме светлината.

Бог е създал всеки един от нас по специална причина, по свой образ и подобие, сиреч тайнството е, че Творецът  не създава нищо излишно.

Тайнството на знаците

Истината всъщност се явява тайнство – Алетея, Висшият разум ни я разкрива и след като не сме проумели, че няма нищо излишно в природата, истината се скрива. На нас ни се разкриват знаци като например появата на паяк и сплитането на неговата паяжина. Що значи това, нима  е тайнство?… печално. Дава ни се знак,  че на това място се е загнездила негативна енергия. Дава ни се знак, открива се, ала ние леконравно подминаваме и истината се скрива…

Надсмиваме се, когато мухата жужи мъчително в прозореца, а не вижда другият, който е отворен…  Присмех, без да си даваме сметка за тайнственият знак на „случайността“, да погледнем на себе си – „Познай себе си“. Всъщност тайнството ни се разкрива, че така изглеждаме отстрани като муха объркана в своите мисли и поведение… И тайнството на знаците се скрива, защото по наше желание нехайно ги игнорираме.

Тайнството на посланията

Илиана Смилянова дава изключителен знак на тайнство с картата таро „Отшелникът“:  „Той ни учи да си бъдем верни, да разчитаме на себе си, да следваме своя, а не чужд път, свои страсти, а не чужди пристрастия. Да светим със собствена светлина – защото когато бъдем себе си, сме най-полезни и на другите. В противен случай си изневеряваме – а тогава не можем да бъдем верни на никой друг и въпреки старанията си сме в тежест на околните. Отшелникът ни учи да живеем със и за себе си, без да бъдем егоисти. И да оставим другите да живеят така, както ги учи Душата им.

Картата Умереност. Тя ни учи да съчетаваме привидно несъчетаеми неща. „За да няма раздор в тялото и всичките му части да се грижат една за друга.” (І Кор.12:25)

Умереността ни учи на истинен диалог и обмен, на умението да изцеляваме себе си и другите чрез благо приемане на различията. Помага ни да бъдем в хармоничен обмен със самите себе си, с вътрешния си водач – онази част от нас, която знае пътя и призванието ни. И с другите. Защото всички ние сме свързани с невидими нишки един с друг. И има едно общо благо. „За да спечели един, не трябва да загуби друг”.

Петър Дънов  пише: „Ще го бъде тъй, както аз не зная”. Не можем да склещим себе си и живота си в определени, макар и желани, рамки, в свои минали, настоящи и бъдещи представи и очаквания. Нашата истинска същност надхвърля всички наши временни прояви, страсти и пристрастия – и затова е добре да си позволим непрекъснато се изненадваме от себе си и от живота си. Защото всичко, което ни се случва, е за наше добро.“

А тайнството на истината сме я забравили – „Живеем във времето, но сме предназначени за вечността”.

В тази статия са използвани фрагменти от Илиана Смилянова и цитати от Петър Дънов