Алетея – истина за Истината

Алетея (Истината) – Колкото повече се открива, толкова повече се скрива…

“Бог създаде всички неща да са обща собственост на човеците. Той достави жената да бъде с мъжа общо и по същия начин обедини всички животни. Така той показа, че справедливостта е общо споделяне… Но тези, които бяха родени по-късно, отрекоха споделянето, което е техен произход и казаха: “Нека този, който е взел една жена, да я пази”, докато всички могат да я споделят, точно както ни показват другите животни. Така законите прокараха идеите за мое и твое.” – откъс Карпократовия син Епифаний, озаглавен “За справедливостта”.

 

Джобна енциклопедия на мистериите

Най-великият гностически учител по общо мнение е Валентин. Той е грък, роден ок. 90 г. във Фребонис, близо до Александрия, в която учил философия и бил посветен в тайното знание от Тевдас, някогашен ученик на апостол Павел. Около 137 г. Валентин отишъл в Рим и спечелил такава известност, че след смъртта на папа Хигин през 140 г. бил една от кандидатурите за следващ римски епископ. Но пред него предпочели Пий. Валентин проповядвал гностическото учение докъм 155 г. в Рим, след това заминал за Кипър, където умрял ок. 161 г.

Системата на Валентин се състои от учение за плеромата (πληρωμα – “пълнота”), т.е. пълнотата на най-чистото Божие битие, и учение за кеномата, т.е. пустотата, небитието.

Според Валентин отначало съществувал първоотецът на всичко, наречен Витос (т.е. Дълбина), който влязъл в брачна двойка, или Сизигия, с Тишината (Сиге). От тази двойка посредством еманация произлязла следващата – Ума (Нус) и Истината (Алетея). Тези четири еона образуват т. нар. тетрада, т.е. първа четворка. По-нататък Умът и Истината породили Логоса (Словото) и Зоя (Живота), от които пък произлезли Човекът (Антропос) и Църквата (Еклесия). Тези еони образуват огдоадата, т.е. върховната осмица. Оттук Словото и Животът пораждат още 5 двойки еони, т.е. декадата, а Човекът и Църквата – още 6 двойки, наречени додекада. Така се образуват 30-те еона на плеромата.

Еоните от декадата, породени от Логоса и Живота, се съчетават в следните двойки:

Витиос, т.е. Присъщ на бездната, Бездънен – Смешение; Нестареещият – Единство; Самобитност – Хедоне, Радост; Неподвижност – Сливане; Единородният – Блаженство.

Еоните от додекадата, породени от Човека и Църквата, са:

Параклет, Утешителят – Пистис, Вярата; Бащиният (Патрикос) – Надеждата; Майчиният – Любовта (Агапе); Вечният Ум – Разумът; Църквата – Блаженият; Възжеланият (Телетос) – София, Мъдростта.

Отношението между Логоса и Човека донякъде се онагледява от съпоставката на значенията на еоните на първия и тези на втория. Като цяло еоните от декадата на Логоса имат по-общ, абстрактен, космически, тъй да се каже, смисъл – Неподвижност, Смешение, Сливане…, – а тези от додекадата на Човека имат по-екзистенциален, по-близък до човешкия опит смисъл – Вяра, Надежда, Любов и т.н.

“Светлината и мракът, животът и смъртта, дясното и лявото са братя едно на друго. Те са неразделими. Поради това нито добрите са добри, нито лошите лоши, нито животът е живот, нито смъртта смърт.” -(Евангелие на Филип, гностически апокриф)

Карпократ учел, че “добро” и “лошо” не съществуват и са само човешки мнения за нещата. Моралните закони били създадени от Управителите, за да ни държат в робство, а като внушили на човека да конструира реалността в понятията на противоположностите, те го държали мотивиран от награди и наказания и по този начин го въртели вечно в цикъла от живот и смърт, възпрепятствайки божиите искри да се освободят и да се слеят отново с Бога.

Така че земята била всъщност планета – затвор и този, когото обикновено наричат Бог, а именно Демиургът, върховният Архонт, е неговият началник. Карпократ казвал: “Бог е дяволът, земята е адът, хората са хипнотизирани ангели.”

Следователно не трябва да се спазват заповедите на дявола, няма от какво наказание да се страхуваш, понеже вече си в ада, и трябва да освободиш ума си, да се събудиш от съня, след което откриваш, че, тъй да се каже, си голяма сила – ангел; гений. Идеята за греховете е част от хипнозата на хората. Всъщност греховете не съществуват, както не съществуват “добро” и “лошо”, а са само човешки мнения.

Автор: 2004  Милен Русков – “Джобна енциклопедия на мистериите”