Жестоки са семейните вампири

В повечето домове съжителстват донори и вампири, но трябва да се знае, че освен тях в семейството съществуват още множество други енергийни връзки, които биха могли да се объркат с тези на вампиризма. Когато живееш години без любов и се обърнеш назад, не виждаш нищо друго, освен спомена за това какъв си бил. Вероятно едно от най-големите нещастия в живота на човека е семейният вампиризъм.

Около тялото на човека, върху неговата аура се натрупват отрицателни енергии, които той е събрал в службата, на улицата, на обществените места. Затова след като се приберете в къщи най-добре ще направите, ако вземете душ. Водата лесно измива всички мръсотии. Ако не се освободите от насъбралите се върху вашата аура тежки енергии, ако не се измиете, семейството ви ще ги усети като нещо хладно и лепкаво, тежко и угнетяващо, което вие излъчвате.

Навярно сте забелязали, че когато някой от семейството се прибере в къщи, атмосферата в дома изведнъж става тежка и напрегната. Това е така, защото тежките енергии, които той е донесъл със себе си, угнетяват останалите до момента, до който не се получи енергийна разредка, наречена “на всеки по равно”. Нека повторим още веднъж някои истини за енергийните вампири, които се срещат в семейството. Вампирът не обича и не уважава хората. Вампирът не умее да се радва истински на живота. Семейният вампиризъм поставя в неравностойна енергетична позиция един от съпрузите.

Между тях ролите са ясно и категорично разпределени: на енергиен господар и на жертва (донор). Като правило атмосферата в дома през деня зависи от енергийното състояние на семейния вампир, от това с какъв енергиен заряд той се е събудил сутринта или е влязъл след работа вкъщи. Здравият и щастлив човек сутрин е отпочинал, ведър, зареден с чистите енергии на радостта и любовта. И обратното, вампирът е изтощен от тежките енергии, които го задушават, а енергийният глад го измъчва до полуда. Той с нетърпение очаква деня и момента, в който ще зашемети донора си и ще отнеме енергията му.

Съпружеският вампиризъм с един замах може да провали всичко, градено и събирано през годините, да унищожи най-прекрасните пориви и натрупаната през годините мъдрост и постигнати позиции. За зла участ именно в семейството най-лесно и без угризения вампирът насища енергийния си глад, като ограбва чистите енергии на своите близки и чисти шлаката на емоциите си върху хората, които го обичат и някога са го уважавали.

Ревността е болест на глухия, слепия и безсърдечен човек

Ревността също е признак на семеен вампиризъм. Ревността не е любов, а начин, по който вампирът държи жертвата си в психическо напрежение. Драмите, причина за които е ревността, почти винаги водят до разпад на семейството. А докато съпрузите още са заедно, вампирът (съпруг или съпруга) ще продължава да провокира с ревност донора си в полза на своите енергийни зареждания. Ревността е болест на глухия, слепия и безсърдечен човек. Вампирът не вижда лицето и не чува гласа на обекта на своята “любов” до момента, в който не го удари. А след това, отнел и последната му капка психическа енергия той се разпъва в ада на лъжливите си любовни чувства. Този самолюбив, подозрителен и недоверчив човек е тежко болен. Той е вампир!

Френският интелектуалец Рене Декарт казва: “Ревността е страх, жажда да се запази притежанието на богатството, за което се считаш недостоен и поради това си подозрителен и недоверчив”. Много трудно е за единия от съпрузите да живее в постоянно психическо напрежение и доказателства на своята любов и преданост. Ревността е интелектуална, физическа и емоционална ограниченост, която кара душата да страда. Умът не осъзнава какво върши, а тялото се блъска в търсене на нови сили. Когато търси брачен партньор младият човек често пъти се влияе от неговия външен вид или материално положение. Това непременно поражда измамна любов, която след време се проявява като вампиризъм. “Сляпата любов” най-често се крепи на сексуална връзка, но след години “само това” започва да измъчва душата. Започва ревността!

Друг пример за изострен семеен вампиризъм са постоянните упреци и обиди на един от съпрузите, чиято истинска цел е “смачкването на фасона” и “натриването на вирнатия нос”, а след това лесното енергийно мародерство. Скрит под маската на прецизен човек, който държи и изисква ред, вампирът (съпруг или съпруга) “с право” устройва скандали и така лесно ограбва психическата енергия на партньора си. Вампирите са тирани в семейството. Всичко, което не е по тяхната воля е повод за енергийната им агресия.Колкото по-високо е самомнението и високомерието на вампира, толкова по-лицемерно и префинено е неговото енергийно мародерство в семейството, независимо към кого е насочено – дали това е партньорът или децата. Това е ситуацията в семейството, за която народът казва: “Вижда сламката в чуждото око, а гредата в своето не забелязва”.

Семейният вампир във висша степен е циник. Той не се колебае да взриви до краен предел жертвата си, да я постави психически на колене и да продължи деянието си до пълното си насищане с чужда енергия. Семейният вампир не крие истинските си чувства. Той с наслаждение наблюдава чуждото енергийно изтощение. За целите си не се колебае да пожертва дори децата, тяхната любов и спокойствие. За щастие светът на човешките чувства е така устроен, че децата са по-добри от нас и успяват да ни простят. Ако навреме не се сложи край на семейния вампиризъм той непременно ще унищожи живота на някого. Жертвата в донорско-вампирските отношение все по- трудно ще се справя с напрежението и страха от нови конфликти и психическите си сривове.

Всеки вампиризъм е страшен, но семейният е един от най-разрушителните. Абсурдът на взаимоотношенията в семейството все по-дълбоко наранява психическото здраве на единия от партньорите, а всеки следващ конфликт в семейството го превръща във все по-достъпна територия за енергийното мародерство над него. Вампири в семейството понякога могат да бъдат тъщите или свекървите, но разбира се не към собствените си чеда, а към тези, които те са избрали за спътници в живота си. Вампирът майсторски умее да се преструва на безобидна и тиха мишка, дори на любвеобилна котка. Вампирът добре знае как да влезе под кожата на хората, затова започвате да изпитвате необяснимо желание да простите на свекърва си случилото се помежду ви, но в същото време разбирате, че заедно с тази жена, в този дом повече не можете да продължавате да живеете.

Всеки ден все по-силно усещате, че заради ежедневните “номера” на вампира губите силите и здравето си. Въпреки че не можете да заспите, си лягате рано, без настроение и напълно изчерпана психически. Знаете, че децата и съпругът ви имат нужда от вашето присъствие, но състоянието, в което се намирате е по-силно от вас и затова оставате в леглото. На сутринта не можете да се събудите, а настроението ви продължава да е потиснато. През деня, между колегите, които ви уважават, отново се зареждате с чисти човешки чувства, но за съжаление – само до прага на дома ви. Вампирът вижда как слизате от автобуса, как минавате през подлеза, чувства, че вече сте в асансьора и ето – той е на вратата, за да ви отвори и посрещне, “искрено щастлива”, че вече сте си вкъщи. Той наистина е доволен, защото цял ден е очаквал този миг, в който ще ви посрещне, а вие ще го заредите с вашата изхвърлена психическа енергия. Разбира се отношенията ви биха могли да бъдат съвсем различни, но това не се получава, тъй като от момента на влизането в дома си, вие се превръщате в енергиен донор. Вампирът живее благодарение на вас.

Сред роднините, в семейството най-лесно може да се предизвика психически срив, а след това да се окраде и енергия, още повече че в тази среда винаги могат да се намерят поводи за това. Някои вампири-роднини поддържат съществуването си благодарение на нашата изхвърлена психическа енергия от техните “малки” и “безобидни” забележки. Асортиментът и богатството на подмятанията им прилича на бездънна яма. Неуморимото желание, което вампирите изпитват да дават оценки или да критикуват, е изпитан начин да извадиш някого от психическо равновесие. За съжаление много вампири владеят това “изкуство” до съвършенство и благодарение на него безпроблемно се зареждат с нашата енергия.

Психическият срив, който преживяваме става още по-непоносим, когато е провокиран от възрастни и болни хора. Тяхното поведение донякъде би могло да се приеме за “нормално”, тъй като лежейки дълги години започнат да изпитват нужда да се захранят със свежата и чиста енергия на здравите хора около тях. Но ако здравословното им състояние в някакъв смисъл би могло да послужи като оправдание, то голямата истина е много по-различна. Болестта на вампиризма безпогрешно подсказва, че ако тези хора не променят себе си, своите мисли и чувства, още дълго ще продължават да лежат в леглото, а лекарствата и терапията няма да им помогнат съществено. Включете “тройния нагревател” (вярата, надеждата и любовта) на душата си за вашия болен роднина и той ще разпръсне тежките енергии на болестта и ще изпълни тялото му с качествено нови енергии. Но още по-голяма чудо е нещо друго, което може да се случи. Ако на тежко болния си роднина искрено и с любов кажете, че сте виновен за страданието и болките, които той изпитва, ако успеете да го убедите в това и измолите неговата прошка (а това няма да е трудно, тъй като той и без това е убеден, че другите са виновни, че е прикован на леглото) тогава, заедно с опрощението, което ще получите, ще станете свидетел и на голямото чудо.

Тежко болният до този момент ваш роднина ще се оживи. Ще пожелае сам да се вдигне от леглото. Ще проходи, дори е възможно да започне да си тананика весела песничка. От този момент вашият живот коренно ще се промени, но залогът е огромен. Вие трябва да станете алтруист! И оттук насетне да започнете да мислите и да живеете за другите. Винаги да бъдете готов да се пожертвате за тях. Да забравите за себе си, за своите интереси и желания. Така алтруизмът ще стане вашият кръст. Благословен кръст, който ще ви дари с духовно спокойствие и истинско щастие. Тогава само ще успеете да се преборите и да унищожите предаваната от поколение на поколение карма. Да я изгорите и да спрете родовото проклятие, което тегне над вас.

Ако не успеете да се отскубнете от тях те ще ви обсебват все по- грубо и все по-нагло. Вампирът ще опропасти живота ви, ще заличи най-чистите и красиви черти от характера ви, ще ви превърне в самотник. Той ще смачка достойнството ви. След всяка следваща негова агресия от вашето психическо здраве ще се откъсва поредната частица, а състраданието, което изпитвате към вампира като към болен човек само ще удължи агонията ви. Но народната мъдрост казва: “Няма беда без поука”. Все някога ще разберете, че вампирът не заслужава вашия житейски провал и че с нищо не сте му длъжен. Няма логика в това да просъществувате живота си като нечий енергиен донор. Ако не си дадете сметка за истинската същност на вампиризма, ще попаднете в клопките на все по-дълбоките енергийни конфликти, ще страдате и ще боледувате, а вампирът? Той ще ви наблюдава и ще се радва на шанса си да срещне в живота си не друг, а точно вас!

Ако са ви останали още сили и воля и успеете да осъзнаете истината за своя живот като енергиен донор, да простите и да забравите болката, вие все още имате шанс да постигнете успокоение и радост в душата си. За вас все още има надежда да обичате и да ви обичат. Вампирите в семейството живеят мъчително дълго. Те надживяват донорите си, а ние се питаме защо добрите хора умират преди лошите. Колко семейства, колко много лични съдби и таланти са били разбити от това, че не навреме е било разпознато и прекратено коварството на вампирите! Съществува и друг вид вампиризъм. Той има лунно проявление и за разлика от слънчевото, протича по-меко. Напрегнатите ситуации тук са по-редки и не така жестоки като тези, за които вече говорихме. Този вид вампиризъм се заражда у някои родители тогава, когато дойде времето детето им да се ожени или омъжи.

Страхът от това, че могат да останат сами в старостта си ги кара, като правило единия от тях, да поставят детето си в материална и финансова зависимост. На някои млади семейства този статут им харесва, дори са доволни и щастливи от подобно опекунство, но други се дразнят. Те не желаят да бъдат зависими, а родителското вмешателство им тежи. Чувстват се сковани от проявата на постоянната родителска загриженост и упреци на тази тема. Известно е, че има хора, които страдат не от недостиг на чувства или сили, а от тяхното прекомерно излишество. Ако на тези личности им е чуждо творчеството и широтата на възгледите, в които биха могли да изразходват натрупаното се прекомерно количество енергия, тогава започват да я изливат върху най-близките си хора. По същество това означава да ги задушават с нея.

Ето един пример. Дадена съпруга е отдадена прекомерно на любовта към въдворяването на реда и чистотата в дома. Безспорно това е едно от положителните качества – да поддържаш чисто и подредено пространството, в което живееш, но в живота често се случва някой, който да разруши създадения от тази жена “красив и подреден свят”. При тази ситуация конфликтът е неизбежен. Огромното негодувание на домакинята, прекомерна чистница, се изсипва върху близките, а това е семейството. Така в дома започват скандалите с обидните думи и епитети, които еднакво силно травматизират психически и двете страни. По-често жените се оплакват от живота и от това, че живеят сред вампири. Но ако се анализират отношенията в семейството ще видим, че тук не става въпрос за вампиризъм, а за твърде ограничени критерии за оценка на истинската атмосфера в дома. Ще стане ясно, че именно те (този тип жени) първи се нахвърлят с упреци и обвинения без повод или при незначителни провинения срещу близките си. Такива домакини биха могли да се нарекат вампири, но в случая по-страшното е, че ако не успеят да разширят сферата на чувствата си, след време комплексите им за ред и чистота в дома ще породят у тях енергиен вампиризъм. Това в пълна степен се отнася и за съпрузите.

Из “ЕНЕРГИЙНИТЕ ВАМПИРИ” – Александър Александрович