КРИСТАЛИ ЛЮБОПИТНО

ИЗУМРУД – МИНЕРАЛИ И КРИСТАЛИ – ЛЕГЕНДИ

ИЗУМРУД – МИНЕРАЛИ И КРИСТАЛИ – ЛЕГЕНДИ

Думата „смарагд” идва от три различни корена: от гръцки смарагдос, латински смарагдус или от старофренски есмералд. Смарагдите са били добре познати в Древен Египет и други стари култури още от 2000 г.пр.н.е. Повечето смарагдови мини от онези времена се намирали в Горен Египет край Червено море. Най-известните сред тях били в планината Забара; твърди се, че принадлежали на царица Шеба; местоположението им било открито през 1818 г. Легендата разказва, че някои от първите смарагдови кристали от тези мини били толкова големи /до 6 метра/, че ги използвали за колони в храмовете.

В „Египетската книга на мъртвите” пише, че бог Тот дал смарагдите на египтяните. На хората, които балсамирали мумиите, било казано да поставят по един камък в гърлото на всеки починал, за да му даде младежка сила и да го предпазва по време на пътешествието му из Долния свят. Бог Тот, майстор в магиите, бил първият притежател на знаменитите „Изумрудени скрижали” на по-късния маг Хермес Трисмегист; легендата казва, че Скрижалите били направени от уат или необработен смарагд.

Бог Хор също се свързва със смарагда чрез едно от имената си: Принцът на смарагдовия камък. Смарагдът се смятал за свещен камък на Великата Богиня и бил използван в много празници, посветени на пролетта. Наричали го „камъкът на Венера или Афродита” и смятали, че получава най-голяма сила, ако се носи в нейния свещен ден- петък. Етруските, финикийците и римляните се сдобивали със смарагди от Хабак в планината Тавър.

Римляните вярвали, че там, където има смарагд, всяко зло ще си отиде; ако е безсилен да отблъсне бедата, щял да падне от мястото си и така да даде предупреждение. Известният със своята жестокост император Нерон наблюдавал гладиаторските борби през смарагд, защото вярвал, че ще предпази очите му и ще му открие истината.

Според една стара легенда, този скъпоценен камък променя цвета си, ако в близост до него някой има намерение да излъже или да извърши подлост. Много мъже подарявали смарагди на съпругите си с надеждата, че камъкът ще се пръсне, ако им изневерят.

В Индия и Египет вярвали, че той дарява добра памет, късмет, разкрива стари тайни и познание за бъдещето. Смарагдът има мистичен духовен ореол в много религии, включително християнството. Често го носели като амулет, за да насочи ума към духовното. За мюсюлманите той символизира Първото небе.

В Индия, ако някой поднесе смарагд на Божеството, очаква да получи дара на познанието за душата и вечния живот; там го свързвали със зодиакалния знак Телец. Розенкройцерите вярвали, че който носи златен пръстен със смарагд на средния пръст на лявата ръка, ще реализира най- съкровените си желания и мечти.
За християните той символизира победа над греховете. Мистиците от всички времена поставят смарагда сред най- ценните от всички камъни, заради способността му да помага при всякакви пророчества- както духовния, така и за светския живот.

Ако го носите при сключване на почтена бизнес сделка, ще засили интуицията ви и ще обърне нещата във ваша полза.
По време на кръстоносните походи думата „смарагд” се използвала за всеки зелен камък, просто защото европейците не можели да ги различават. Затова много от скъпоценностите, плячкосани или купени от кръстоносците за „смарагди”, всъщност били хризолити или перидоти. Навремето, в края на XIX и началото на XX век, много от скъпоценните камъни на Монголите от Делхи били донесени в Европа.

Сред тях имало смарагдов талисман с наситен зелен цвят от 78 карата. Тук можем да добавим и персите, които твърдели, че който притежава смарагд, се радва на специалното покровителство на Бог. Разказват, че жителите на долината Манта в Перу имали камък с размера на щраусово яйце, наречен Богинята Есмералда.
В храма и носели по- малки камъни- „дъщери”, като дар за Богинята. Когато нахлули в Южна Америка през XIV век, испанците плячкосали Храма на Слънцето, в който имало огромна колекция от смарагди, но така и не открили Храма на Есмералда. Местонахождението му и до днес остава загадка. Както при диамантите, сред смарагдите също има отделни екземпляри, които се смятат за зловредни.

По времето на испанския крал Филип II, в Испанската армада имало такава поредица от събития, свързани със златен пръстен със смарагд, ограден от диаманти. Църквата, която го получила в дар, изгоряла при пожар до основи. Пръстенът бил спасен от огъня и предаден в музей, който скоро след това бил ударен от мълния и сериозно постродол. Властите тайно погребали пръстена в желязно кофчеже; мястото му не се знае и до днес.

Друг смарагдов пръстен с лоша слава принадлежал на руското императорско семейство. Императрица Елисавета Петровна го дала на Петер Холщайн- Готорп, който по-късно станал император Петър III. Той бил убит. Император Павел, който го носел, бил удушен. Александър II не искал да се освободи от него и си го сложил, пръстенът се изхлузил от пръста му, когато го убивали. Александър III бил по- умен от другите, той запазил пръстена в царската съкровищница, но отказвал да го носи. Обаче неговият син Николай II си то сложил, цялото му семейство било убито по време на революцията.

Теми #красимир куртев #лечение с минерали и кристали #минерали и кристали
You cannot copy content of this page