Топаз, този скъпоценен камък е бил посветен на Аполон, бога на Слънцето според легендите.

Златният топаз не е бил познат под това име в стари времена – всички златисти и жълто – зелени прозрачни минерали, са попадали в категорията хризолити, наред със зеления перидот. Вероятно това наименование идва от гръцките думи хрисос /злато/и литос /камък/ или от латински крисос /злато/ и олетус /цял/, което би могло да означава „целият в злато”.

В древните ръкописи се казва, че най – висококачествените хризолити се срещат единствено на змийския остров в Червено море. Плиний го е познавал по името топазос; всъщност там се добивал перидот, а не топаз. Плиний пише, че качестватана този камък се увеличават с нарастването на Луната. Той го нарича „камък на силата” и заедно с други древни автори смята, че губи цвета си при наличието на отрова; чрез него може да се поглежда в бъдещето, защото укрепва връзките с астралния свят; освен това пази от епидемии.

Шафраново- жълтият топаз винаги е бил популярен в Индия, където го носат за здраве, мъдрост и предпазване от внезапна смърт. Членовете на царските семейства в древността привличали с него богатство и власт. Римляните носели жълти топази за защита по време на пътуване, за привличане на богатство и известност и за предпазване от изгаряне.

Много лекари от IV, V и VI век вярвали, че понякога от топаза изтича млечна течност; тя се смятала за лекарство срещу бяс. Римските лекари твърдели, че докосването на хризолит /топаз/ лекува чума и сериозни кожни заболявания; епископът на Рен поддържал това твърдение през 1081 г.

Овързан в магарешка грива, топазът пазел от зли духове и кошмари. Дори Албертус Магнус /1193- 1280/ пише, че с него се лекуват хемороиди, кървящи рани, подагра, лудост, силен гняв и епилепсия. Подобно на много други камъни, топазът също предпазвал от черна магия и халюцинации. Пред Средновековието св.Хилдегард, игуметка на Абатство Бинген, направила лекарство за очи, с което лекувала отслабнало зрение.

Тя накисвала топаз във вино за три дни и три нощи, след това леко докосвала очното ябълка с получената течност. Древните гърци монтирали топаз в единия край на дълъг жезъл, който използвали като багетаза откриване на заровено злато и други скъпоценности. При наближаваща буря топазът се насищал със силна електрическа енергия. Това можело да направи притежателя му много неспокоен и да предизвика ясновидски видения.