Минерали и Кристали

ГЪРЦИ И РИМЛЯНИ НАГРАЖДАВАЛИ С ЛАЗУРИТ

ГЪРЦИ И РИМЛЯНИ НАГРАЖДАВАЛИ С ЛАЗУРИТ

Лапсус лазули – Легенди

Лазурит наричан още „Синьото Злато“. Сегашното име на Лапис лазули не е влязло като употреба до Средновековието, преди това този очерователен камък се е разпрострянавал като “lazhuward” (синьо) на древно персийски език или на арабски “lazaward” ( Небе, или Небесни синини .

Лазурит е един от библейските скъпоценни камъни, използвани в нагръдника на Аарон, върховният жрец, по късно Лапсус Лазули ще се закичва като бижута само от кралски особи.

Египтяните използвали Лапис за печати, козметични цели и често издълбани в вази и статуетки.

В много култури, Лапис Лазули се разглежда като свещен камък. Особено в Близкия изток се е смятало, че има заложени магически сили. Безброй пръстени, скарабеи и цифри са били изработвани от Синия камък в Египет.

Когато Александър Велики донесъл в Европа Лазурит аристократите дори се поклонили пред този камък. В Европа този колоритен камък е посочен като “Ултрамарин”, което означава нещо като “отвъд морето”

Лазурит е описан в много древни апокрифи , че в легендарният град Ур на Ефрат е имало оживени продажби на Лапис лазули, търговията процъфтяла отдавна, още четвъртото хилядолетие преди Христа. Големи късове от Лазурит идвали от земите на днешен Афганистан.

Красивите картини от епохата на Възраждането са благодарение на синьотата на Лапис лазули. Лазурит е бил тайното синьо в ултрамариновите краски – бои. Гениалният Леонардо Да Винчи след шестмесечен размисъл над фреската „Тайната вечеря“ поръчва да му се донесат 2 тона Лазурит.

Традицията в Чили с Лапис лазули датира от времето на племената Чиму , които са живели в северната част на страната, и Лазурит бе номиниран за национална камък през септември 1984 година.

Лазуритът е бил използван още от древността като декоративен материал. Бил е ценен високо в Египет, Мексико, Индия, Персия и Месопотамия. При разкопките на халдейския град Ур са открити множество изящни цилиндрични печати от лазурит. Шумерите вярвали, че който го носи, носи Божеството със себе си. В гробницата на царица Пу- аби /2500 пр.н.е./ в един древен шумерски град, са намерени многобройни накити от злато и лазурит.

Асирийският бог на Луната Син бил изобразяван с дълга брада от лазурит, като доказателство за истинската му Божественост. Той е бил свещен камък и за египетската богиня Изида, наричана „престолът на боговете”. Често била изобразявана с бог Хор в скута си и символизирала Божествената царствена съпруга, бракосъчетанието, което давало на всеки фараон правото да управлява Египет.

Гърците и римляните награждавали с лазурит онези, които извършвали някакъв подвиг и проявявали голяма храброст. В Китай той бил удостоен с честта да излезе в списъка на „Седемте скъпоценни неща” . По време на церемонии в Небесния храм носели орнаменти от лазурит /люли/.

Руската императрица Екатерина II украсила една от стаите в двореца си с лазурит и кехлибар. Асирийците го наричали укну. Но в много древногръцки текстове той е обозначен като сапфир. Днес редица историци смятат, че под думата „сапфир” във всички стари ръкописи всъщност се има предвид лазурит. Лекарите в Древен Египет, Шумер и Вавилон го използвали за лечение на много болести, сред които невралгия и главоболие, камъни и жлъчката, депресия, безсъние, треска и катаракта.

Той бил прилаган чак до XVII век като лек срещу епилепсия, деменция, болести на далака, меланхолия и нощни кошмари, както и срещу помятане. И до днес жените в Македония носят амулети от лазурит, който наричат „спирач”, за да се предпазят от спонтанен аборт. Връзката с човешките очи може би идва от употребата на лазурита при направата на стилизирано око, наречено „Окото на Изида” или „Всевиждащото око” на богинята Маат.

Тъй като Изида е бдяла над мъртвите в последното им пътуване, такова око от лазурит било поставяно в саркофага с мумията. Върховните египетски магистрати носели „окото на Маат”, докато раздавали правосъдие. Египтяните изработвали много предмети от лазурит, включително скарабеи, „Окото” и „Сърцето на Хор”.

Съдиите носели на врата си малка фигурка на богинята на истината Маат; лазуритът се смятал за неин свещен камък. Той се ценял толкова високо в Египет, че бил използван в големи количества за най- различни религиозни предмети. През XVIII век струвал 15 пъти повече от смарагда, защото бил твърде популярен, но труден за намиране. В онези времена го носели предимно за укрепване на сърцето и за лечение на депресия.

Теми #гърци и римляни #лазурит #Лапсис лазули #легенди #уникални минерали и кристали