Както си вървях из задушливите улици се натъкнах на един човечец, бе на моята възраст, а можи би и много повече. Около него сбрала се тълпа от дузина люде, които зяпнато го слушаха. Погледите ни се засрещнаха на мига. Той ме призова да застана и да слушам неговото слово. Сторих го, макар и неохотно.
Редуваше думите си равномерно, ала нещо ме прободе в ребрата, подобно на Исус пободен от копията на римските двама войни описани в библията. Човекът не пропускаше мантрата за свръх човека, за Аз-ът, за Аз съм и прочие подобни описани в „Тъй рече Заратустра“.
Водачът засече съмнението в мен и рече: Ти си онзи, който си, в теб е бога, защото ти самият си бог.
Отвърнах мрачно: Ти от къде знаеш кой съм аз? Отговорът бе светкавичен: Аз съм този, който съм!
На свой ред: Нима знаеш кой си, от къде си дошъл и кой ще си в отвъдното?
Със сключени вежди: Да, знам! Знам и ти кой си също.
Отговорих смирено: Аз съм онзи, който нищо не знае и научава, какъв следва да бъде чрез Словото.
Настъпателно рече: Словото не значи нищо за мен, аз получавам словото!
Попитах: Добре, какво означава следното – Червеното роди бялото, бялото уби черното за да се роди синьото?
Последва дълга тирада гарнирано с празнословия… Всъщност човека „Аз съм този“ видимо не разбра метафората за Сътворението.
А тълпата продължи да го зяпа…
Теми #аз съм #аз-ът #словото #сътворение #Творението