Анализирай с Красимир Куртев

ЗА ЧОВЕКЪТ-ЖЕРТВА

ЗА ЧОВЕКЪТ-ЖЕРТВА

Защо да живееш като жертва?

(Продължение на „За хората-жертви“)

Себеусещане : По правило човекът-жертва е с ниско самочувствие.  Пълен с комплекси, несигурности, фобии, безкрайни алогични страхове от най-дребните неща в ежедневието. Страхува се да общува, срамува се от себе си, съмнява се в себе си, вижда се малък, незначителен, онеправдан и недооценен. Дълбоко крехък и раним е – най-незначителното нещо което вие дори няма да забележите, може да бъде извадено от контекста, преувеличено, раздуто в съзнанието му до размерите на чудовище и дълбоко, трагично и дълго преживявано.

Може да ви сърди с месеци и дори с години. Човекът-жертва не цени себе си и животът си. Той обикновено живее за някой друг. За родителите, за обществото, за съпругът, за детето. Намира си смисъл и упование в това да живее изпълнения с тегоби по презумпция живот като се жертва за благото на някой друг. Казва често “аз не съм важен, важно е децата да са добре”. А не се сеща, че като му е празна кошничката – няма какво да даде. Как да дадеш щастие, като сам не си познал щастието?

  1. Личностно развитие и духовно израстване. Изключително трудно е да се работи с човек-жертва. Той ясно разбира, че нищо в живота му не е наред и търси помощ. Неистово търси помощ. Помощ, която да дойде отвън по магически начин и също така да реши със замахване всичките му проблеми. Чака, надява се, и се моли за чудо, което да дойде отвън – но без да предприеме сам някакви сериозни стъпки. Изначално зависими от чуждото мнение, чуждите постъпки и чуждо влияние, тези хора си намират нова зависимост в лицето на някой гуру, или лекар-спасител и се вкопчват в него като удавник за сламка. И това е временно разбира се, защото като се осъзнаят, че голямата промяна не идва, то тогава идва поредното разочарование от лъжовния неприятелски заобикалящ свят. На човекът-жертва му е много трудно, или просто отказва да повярва, че той и само той е единственото гуру, което има силата да промени живота му. Позицията на жертва хем е много трудна задача, хем е изключително трудно да се откъснеш от удобните му рамки. Като подвижни блатни пясъци – истинско геройство е да избереш да минеш през тях, но веднъж попаднал в топлите удобно обгръщащи те води – дори не опитваш да намериш начин да излезеш. Просто е удобно. Зло, ама пък познато.

Човекът-жертва съвсем искрено вярва, че е жертва на обстоятелствата и от него нищо не зависи – нито успешната му реализация, нито финансовото изобилие, нито здравето, нито успешните отношения, приятелства, комуникация с външния свят. Дори за миг да склони да чуе всичките тези приказки за силата на съзнанието, Вселенските закони и прочие – неговата бетонирана апатия и липса на вяра в себе си ще го върне бързо в изходна точка. Винаги има външни хора/ситуации/фактори които са неизбежни, винаги има авторитети които знаят повече за собственото му тяло, дух, съзнание. Човекът-жертва просто отказва да поеме отговорност за живота си. Четейки този материал, той навярно се чувства обиден, засегнат, лично нападнат и оскърбен.

Но пък ако в човекът-жертва си е проправило вече път огънчето на промяната, въпреки това жегващо чувство за обида, той дълбоко в себе си ще си признае, ще се разпознае. И може би ще започне да си обръща повече внимание. Ще започне да работи за да укрепи вярата си. Да излекува страховете си. Да предизвика вселенското изобилие. Ще се изправи срещу чудовищата, които умът му е създавал толкова години.

 И това не са някакви метафорични красиво звучащи алабалистики. Това си е чиста наука, за Бога! По-точно – наука с Бога. Изпробвана, доказана многократно, практикувана от мнозина нова наука.

Да живееш в радост, здраве, изобилие и благодарност не е бягство от реалността, самозаблуда или илюзия. Не е розов балон, който всеки момент ще се спука. Това е съзнателно избрана и грижливо създавана реалност. Животът като жертва е продукт на същото – съзнателен избор и години упорита и последователна работа. Със сигурност ако душата е избрала модел на жертва – в този избор се крие стремеж към научаване и отработване на трудни уроци. Но много хора така се оплитат в този модел, че така и не събират сили да излязат от него и остават оплетени като муха в паяжина.

Хайде, погледнете се искрено, честно, отвъд воала на илюзията и си отговорете – наистина ли искате това да продължава? Само и единствено от вас зависи!

А как да помогнете на някой ваш близък упорито играе ролята на жертва?

Никак. Просто никак. Каквото и да опитвате, колкото и да му говорите, убеждавате, обяснявате и молите – няма да постигнете ефект. Разберете, че просто не носите отговорност за този човек, а само и единствено за себе си. Избраната от него роля е урок, който сам трябва да отработи – в противен случай ще се връща отново и отново към него. Можете само да го насочвате към подходящи книги, статии, лекции и беседи. Да му показвате с личен пример как се създава осъзната реалност. Можете да му пратите и този текст.

Можете да посочите на жадния водата, но не можете да го накарате да пие, нали?

В никакъв случай не го съжалявайте и не му пригласяйте в жалванията колко е лош и несправедлив светът – не поддържайте жертвената му роля. Състраданието не означава да страдате наравно с него, а да го приемете какъвто е. Въпреки че съзнавате, че избраната от него позиция е губеща. Промяната трябва да дойде от него, отвътре. Ако в крайна сметка нищо не се промени – приемете го, уважете този избор. Душата със сигурност ще се връща отново и отново към този урок докато не приключи с него.

Уважаема жертва – наистина ли искаш да загубиш още години и животи в този урок? От теб зависи.

Автор:  Мартина Иванова 

 

Теми #депресии #жертви #светоглед #фобии #хора