ЖИВОТА ЖИВЕЕ ЧРЕЗ ТЕБ

Живота живее чрез теб, тема в която  Красивите души биха могли единствено да отговорят на – Откъде знаеш?

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ни. Вместо това остави Живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, който ще дойдат?” – Елиф Шафак

Приказка за красивите души

“Имало едно време…” – Така започват всички приказки. Обикновено те имат благополучен и щастлив край. Но на света има и други приказки, които животът пише…Те са за хората с красиви души и рядко имат щастлив край.

Личната приказка на хората с красиви души е в доста по-изменен вариант от тази, която ние наивно си представяме. Тяхната съдба ги обрича на самота, обгърната с мълчание. Защото такива хора не понасят егоизма, лицемерието, лъжата, с които животът ни облъчва непрестанно. Красивите души са чувствителни и нежни, обичливи и скромни.

“Господи, дай живот, любов и мир на всички хора! “ В своите молитви хората с красиви души забравят за себе си. Те знаят, че на света има толкова много страдание. Тяхната молитва дири лек за слабите и болните, за осиротелите и гладните. Те мълчаливо прекосяват препятствията на живота, раними, понякога наивни, самотни…Но знаят как се обича – единствено до болка!

Хората с красиви души знаят толкова много за любовта, че дават последното си дихание, живота си за тези, които обичат. Те не познават глупостта и празните думи. Красивите души желаят единствено най-силните криле за да се извисят над фалша и лицемерието, над бездушието и наглостта, над егоизма и агресията, над алчността и омразата.

Красивите души често страдат, битката им с човешките пороци е изтощителна, понякога обречена на провал. Затова понякога се случва така, че те не изтрайват дълго в този ужасен свят. Често остават сами и недооценени, след като другите хора са се възползвали от тях. Понякога те стават ненужни, изчерпани са докрай, дали са всичко от себе си. До последната капка…

Хората с красиви души не умират. Те са вечни като любовта. Те са творците в абсурдния спектакъл върху сцената на битието ни, разкъсвано от смях и плач. Те идват и си тръгват от този ужасен и същевременно прекрасен свят, където Живот, Любов и Смърт се срещат и разделят. Хората с красиви души са истински.
Без тях сцената ще се сгърчи изцедена от чувства. Но нека да започнем…

“Имало едно време…” от Илиана Цировска

Притча за красивата душа

Веднъж при мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи.

– Какво да правя? – проплакала тя.

– Винаги се старая да се отнасям добре с хората, никого да не обиждам, да помагам с каквото мога. И въпреки че с всички съм добра и ласкава, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка.

Даже някои се държат откровено враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно! Посъветвайте ме какво да направя!

Мъдрецът я погледнал с усмивка и казал:

– Съблечи се гола и мини така през града!

– Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!

– Ето, виждаш ли! – усмихнал се отново мъдрецът. – Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш.

Защо тогава ходиш по света с гола душа?

Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи.

Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Не желаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.

– Но какво да направя? – попитало момичето.

– Да излезем, искам да ти покажа градината си.

Навън той продължил:

– Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.

Бъди като цвете, разкривай сърцето си на хората бавно и незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.

Красивите души знаят, какво значение имат думите, както пише Елиф Шафак :
Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето…”