Успехът идва, когато се откажеш от нещо, което вече имаш. Ти искаш да имаш повече успех в живота. Всеки го иска. Аз го искам. Хората обаче не разбират, че успехът не означава да имаш повече от всичко. Знам, че това може да ти прозвучи шокиращо или да те разочарова. Но така стоят нещата. Ти вече имаш това, което ти е необходимо, за да успееш.

Успехът идва, когато се откажеш от нещо

Проблемът е, че животът ти е затрупан с множество боклуци, които ти пречат да реализираш възможностите си. Трябва да се отървеш от тях. Успехът е процес на елиминация. Трябва да се откажеш от поведението, което не ти носи успех, за да освободиш пространство за качественото и продуктивното си поведение. За да го направиш, трябва да идентифицираш нещата, които те възпрепятстват.

Всички се раждаме невежи. Не сме виновни за това, нямаме никаква информация. Ние сме като бяла дъска, очакваща някакви първоначални данни, за да започнем да вземаме информирани решения. В началото решенията са много лесни. Спи ми се. Гладен съм. Имам колики. След като получим информация как да задоволяваме основните си нужди – като бебета  – минаваме на ново ниво. От спането и глада се преместваме към ходенето и говоренето. След това порастваме още малко и невежеството ни също се прехвърля в други области. Имало е време, когато не сме знаели как да събираме и изваждаме. Не сме знаели наизуст азбуката.

После сме я научили и животът ни се е променил. За известно време обаче всички сме били невежи за тези неща. С течение на времето нещата, които не сме знаели, са се променяли. Не сме знаели някакви конкретни исторически факти, не сме били запознати с бизнес хватките, не сме можели да ползваме компютър… С получаването на повече информация нашата дъска се е изпълвала и невежеството ни е намалявало; започнали сме да вземаме по-сериозни и важни решения, защото сме имали повече познания.

Всеки път, когато научавах нещо ново, животът ми се променяше. Все още има безброй неща, за които си нямам и идея. Области, в които съм пълен невежа. Но работя по въпроса. Всеки ден се опитвам да намаля поне малко невежеството си. Има неща, за които със сигурност ще си остана невежа за цял живот.

И това вероятно няма никакво значение. Нап­ример не мис­ля, че ще ми потрябва да знам всяка подробност за живота във Византийската империя. За някои хора това познание ще бъде от съществено значение, но за мен – не. Да бъдеш невежа относно неща, които нямат нищо общо с твоя успех, не е толкова важно, но да бъдеш невежа по въпроси, които са тясно свързани с работата, с интересите ти, с живота ти, е недопустимо.

Всъщност има хора, които прекарват целия си живот, без да знаят достатъчно за каквото и да било. Виждаш ги всеки ден. Може би са ти роднини, или съседи, или спят в съседната стая. Те се тътрят през живота, без дори да подозират защо непрекъснато им се случват лоши неща и защо всичко е толкова трудно.

Спомняш ли си онази стара шега: Един човек отива при лекар и му казва: „Когато правя така, ме боли.“ А лекарят отговаря: „Ами тогава не го прави.“ В някакъв момент трябва да осъзнаеш, че собственото ти поведение те наранява и е време да спреш. За съжаление малцина са тези, които наистина спират. Повечето продължават да живеят с последствията от своята глупост. Някои хора трудно ще предприемат нужните стъпки, за да научат как да променят живота си. На тях трябва да им се покаже по-добрият начин.

Трябва да им бъде казано какво точно да направят. Мнозина от нас не са добри в самоинициативата. Тези хора имат нужда някой друг да погледне живота им, да им каже, че това, което правят, е супер тъпо и да им връчи списък с нещата, които трябва да променят.

Автор:Лари Уингет – Из „Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!“