На тези, които си тръгнаха твърде рано… Но присъствието им ще бъде вечно!

За тези, които ни напуснаха

На тези, които случайно ни напуснаха, да си тръгнат…Но беше време за трансцендиране! На онези от нас, които вече не знаят дали това, което искаме, е да ги прегърнем, да ни прегърнат, или да ги пуснем, или просто да се зърнем взаимно за миг един.

На тези, които греят горе всяка вечер, ала най-вече в сърцата ни! На онези, които са в сънищата ни денем и нощем. На тези от нас, които трябваше да се сбогуват случайно, без да го очакват…

На тези, които ни оставиха следа, незабравими моменти и спомени. На онези, които ни карат да пророним сълза, когато минаваме през това специално място, когато слушаме песен или когато гледаме изображението им.

На тези, които ни оставиха още малко да дишаме, дори и да не са си отишли ​​напълно, тъй като все още вървят до нас. На тези, които ни оставиха хиляди неща неизказани.

На тези, които винаги ще бъдат, дори никога да не се върнат. На онези, които някой ден се надяваме, че ще ги съзрем отново. Под това небе и в този живот…

И да може да ги хванем в прегръдка здрава и да не ги пускаме. И винаги им казвайте Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви!!!

Обичам ви за винаги!