Песимизмът може да изглежда като реализъм.…

******

Младият, неопитен и неподготвен човек опитва и се проваля, докато се научи да успява. По-възрастният смята, че е непростимо да се правят грешки… и не опитва нови неща. И какво толкова, ако опиташ нещо и се провалиш? Когато преживееш такова нещо, скоро осъзнаваш, че не е настъпил краят на света. И хората си имат свои собствени проблеми и ангажименти, за които да се притесняват, за да коментират и обсъждат твоя провал. А успехът често е плод на проявена упоритост, въпреки грешките и провалите.

Защо хората се предават след няколко грешки? Дали повечето от нас щяха да могат да карат дори колело, ако още като деца се бяха отказали след поредното падане и ожулване на коляното? Самообвинението няма нищо общо с градивната самокритика, напротив -това е безсмислен навик и непосилен товар, създаващ ненужно вътрешно напрежение и нежелание за действие.

Всички сме чували за положително отношение, което може да промени гледната ни точка, а дори и хода на събитията в живота ни. Когато променим отношението си, всъщност променяме действителността около себе си. Изплуват нови гледни точки и варианти, които преди това са били невидими за нас. Песимизмът може да изглежда като реализъм. Но това е заради фокусирането само и единствено върху негативните неща.

Да направиш стъпката, която си заслужил

Колко стъпки правим в този живот … Едните много лъжливи, други не толкова, трети абсолютно погрешни … Често вървим стабилно, въпреки че понякога се отклоняваме, въпреки че понякога правим преки пътища, които ни водят по грешен път …. Колко неизвестни пътеки сме изминали, които изглеждат пълни с утопични хоризонти и докато навлизаме, откриваме безкрайни бездни … Колко маршрута избягваме, вярвайки, че те не са верният път, или в крайна сметка оставяме целите недовършени поради предразсъдъка да вярваме, че не можем да го постигнем …

Никога не е късно да поемем по пътя, който толкова желаем и никога не смеем да направим първата стъпка … Никога не е късно да продължим да вървим …. Не пренебрегвайте целите си, мечтите си, идеалите си …. И ако един ден спреш, защото вече не можеш да ходиш, потърси някой, който да ти помогне и да те придружи… Винаги има някой, който вярва, че и ти можеш да направиш това… Да направиш стъпката, която си заслужил…