КАК ДА ПОБЕДИМ ЛЪЖИТЕ СИ

 

Лъжи, които изкривяват действителността (дисторсионни)

„От неясното осъзнаване на реалността нашият разсъдък се замъглява от илюзии и по този начин ставаме неспособни да определяме правилния курс на действие и да вземаме разумни решения. “

Морган Скот Пек

 

Лъжата може да бъде победена

Нека опитаме нещо съвършено различно – „рационално-емоционалното образно мислене”, една мисловна игра, разработена от д-р Макси Молтски, виден поддръжник на познавателно-преструктуриращата терапия, която се прилага от години в подготовката на спортистите за състезания. Ние ще я използваме за някои от важните ситуации в живота си.

В най-общи линии тя се състои в това, да си представим някоя неприятна или смущаваща ни случка и с помощта на основан върху истината разговор със себе си да променим свързаните с нея чувства.

Как един спортист би приложил този метод? Представете си тенисист, който гейм след гейм не успява да уцели ъгъла в полето на противника си. Той потъва в отрицателни мисли: „За нищо не ме бива. Никога няма да се науча да забивам. Просто не съм способен.” Но вместо да се откаже, той запазва хладнокръвие и решава да опита с образното мислене.

Тенисистът разиграва във въображението си ситуация, при която отново не успява да забие, но този път спира, връща се назад, отново проследява действието и в съзнанието си изпраща топката точно там, където иска. И докато си представя всичко това, непрекъснато си повтаря: „Можеш да го направиш. Не се отказвай. Нужна ти е само концентрация.” После продължава отново и отново в мисълта си да забива точно гонката, докато започне да приема представата си за нещо възможно.
Ще ви дам още един пример, в който действащото лице ще бъда самият аз:

СЪБИТИЕТО:

Имам костюм, който трябва да бъде даден на химическо чистене, за да го облека на важното заседание следващия ден. Не мога сам да го занеса тази сутрин, затова моля жена си да свърши това. Обяснявам й пределно ясно колко важно е костюмът ми да бъде готов тази вечер. Когато се прибирам обаче, мръсният ми костюм си стои на същото място, където съм го оставил сутринта.

МОЯТА ОТРИЦАТЕЛНА РЕАКЦИЯ: Не се справям добре с положението. Избухвам. Казвам си няколко различни лъжи:
„Това е ужасно! Не мога да облека нищо друго за заседанието! Целият ми ден е съсипан, да не говорим за вечерта.”
„На жена ми изобщо не може да се разчита! Няма ли поне веднъж да свърши нещо като хората?!”
„Тя е виновна за всичко! А като си помисля колко неща правя за нея!”
За лош късмет в този момент съпругата ми влиза в стаята. Изливам гнева си върху нея и така започва един от най-неприятните скандали в брачния ни живот.
А сега нека си представим същата случка, но с различни психически и емоционални последствия.

МОЕТО ОБРАЗНО МИСЛЕНЕ:

Влизам и още от вратата съзирам смачкания си мръсен костюм на същото място, където съм го оставил сутринта. Този път обаче си казвам истината по един от следните начини:
„Много съм разочарован, че не е изпълнила молбата ми. Но вече не може да се направи нищо, тъй че ще трябва да помисля какво друго да облека за заседанието утре.”
„Тя каза, че ще се погрижи за костюма ми. Понякога не изпълнява обещанията си, точно както се случва и с мен. Не ми харесва, но действителността е такава.”
„Не е задължително това да разваля вечерта ми, нито пък да попречи на заседанието утре. Ще се справя със ситуацията по възможно най-добрия начин.”
„Като я видя, ще й кажа, че съм разстроен задето е забравила костюма ми, но това не е краят на света, тъй че няма да губя самообладание.”

Докато си мисля тези разумни неща, си представям, че приемам случилото се сравнително спокойно. Представям си, че съм ядосан, но се владея. Представям си, че разговарям със съпругата си, казвам й, че съм разстроен заради костюма, ала го правя с уважение и запазвам добрия тон. Накрая си представям, че спирам да говоря на тази тема и се заемам да намеря решение на проблема с костюма, вместо да губя време в обвинения.

(Разбира се, някои от вас ще кажат, че всичко това е много хубаво, но единственият начин партньорът ви да разбере колко важна е била за вас тази услуга, е да го скастрите хубавичко, та другия път да свърши всичко както трябва. Аз бих възразил, че този начин на поведение създава порочен кръг, ситуация като в приказката за лъжливото овчарче.

Вие сте се карали на партньора си толкова често, че той вече почти не ви обръща внимание и следователно сте го приучили да не ви слуша дори когато става дума за нещо наистина важно. Ето защо бих ви посъветвал да разкъсате порочния кръг, като предупредите партньора си за своите намерения и за решението си отсега нататък да се придържате към новия начин на поведение.

Ако сте в подобно положение и искате да се избавите от старите си привички, този подход ще ви е нужен повече, отколкото можете да си представите.)

Методът „рационално-емоционално образно мислене” ви позволява да избирате ситуации, които обикновено са взривоопасни, и да ги „разигравате” във въображението си по разумен и конструктивен начин. Дава ви възможност да си представите как се справяте успешно с тях. В известен смисъл чрез метода в съзнанието ви тече филм, в който вие репетирате своята „сцена” много преди да я изиграете в действителност или след като вече сте я изиграли лошо, за да я обмислите и да се справите на практика по-добре.

 

Всъщност този метод ще ви помогне да победите лъжите, които биха ви навредили във всякакъв вид ситуации. Можете да го използвате в подготовката си за решаващия разговор, когато кандидатствате за работа, за да изгладите противоречията с приятелите си, за да се противопоставяте на нереалистични изисквания, за да се справяте с вашите и чуждите грешки, с лошото поведение на децата си или просто за да издържите труден ден. Както и при останалите методи които резултатите не са много добри.

С упражнения ще натрупате опит и ще започнете да позволявате на истината да прониква недвусмислено във всяка ситуация и да върши своите чудеса чрез вашия механизъм за справяне. От вас се иска да извикате във въображението си случката при която сте се провалили, и както в примера с тенисиста, да върнете лентата на съзнанието си назад и да си представите, че преодолявате успешно затрудненията си.

 

Кога за последен път избухнахте заради някаква дреболия?
Смятате ли, че приемате нещата прекалено лично? Често ли използвате думите „винаги” и „никога”?

Чувствата изпреварват ли мислите ви?
Бъдете честни. Как отговорихте на тези въпроси? Всеки от тях е свързан с определено изкривяване на действителността (т.нар. дисторсия). В своите възприятия ние често прибягваме до това и тъкмо то е в основата на повечето ни лъжи.

Някои от тези изопачавания сами по себе си са твърде обичайни и особено благоприятстват близките до тях погрешни представи.
Ще ги изброя наред с лъжите, които подхранват:
• Преувеличаване – лъжата: „От мухата – слон.”
• Персонализация – лъжата: „Приемам всичко лично.”
• Поляризация – лъжата: „Или черно, или бяло.”
• Селективна абстракция – лъжата: „От дървото не виждам гората.”
• Прекомерно обобщаване – лъжата: „Историята винаги се повтаря.”
• Емоционално мислене – лъжата: „Не ме обърквай с фактите.” Виждал съм как хората отново и отново прибягват до тези изкривявания в мисленето, за да променят мащабите в значимостта на всекидневните събития и разговори.

 

Истината, разбира се, е, че всеки го прави. Ние сме така затънали в подобни изопачавания, че те са станали част от нормалното мислене на повечето от нас. Всяко от тях обаче има свой принос в нашите основани на лъжи нагласи и се стреми към изява чрез изградените ни върху лъжи гледища. Нека ги анализираме последователно.

Из книгата „Лъжите, на които вярваме“ – Д-р Крис Търман
Кабала Тест – Магии, Демони, Проклятия

15