Без минало

Не съм миналото си, нито изживените ми години… Аз не съм допуснатите грешки, ала съм онзи, който по една или друга причина съм ги сътворил…

Aко ме познавате или ако мислите, че ме познавате, значи изобщо не ме познавате… Aко мислите, че това, което знаете за мен, ви дава право да оправдавате надценявайки оценките си за мен, вие ме подценявате…

Пресякъл ли си веднъж пътя ми и си преживял цял един свят с мен, и си пуснал котвата, значи вече си корабокрушенец, друже!… Но, ако си имал щастието да изживееш мечтите ми, ще спреш да мечтаеш, ако аз съм този, който жадува да измечтае живота ти, тогава вече ставаме двама, които сбъдват мечтите си…

Аз не съм шумовете в главата си… Аз съм тишина, която язди из мислите ми… Не съм същият като вчера, нито ще бъда същият утре… С всяка секунда ставам друг… Вероятно повече или по-малко от това което съм бил…

Аз съм като водата в реката, която винаги тече ли тече… като водата в морето – Безкрайност! … Устойчив съм на вятър, дори и да ме разтърси… защото съм ураган в пауза… Въздуха се страхува от мен, ала и аз се опитвам да не го плаша…

Вярвам в Бог

Аз съм възможност и привилегия… Но никога опция без приоритет!… Ако ме послушаш за минутка време, тогава за теб съм онзи добър печален образ – Рицарят на Алетея – онази Истина, която я гледат, ала не я виждат…

Пожелаеш ли моите рицарски доспехи, приготви се тълпата да ти предостави титлата Луд!

И въпреки че злокобните сенки са ме принуждавали в тъмнината на нощта да съгрешавам, поемайки пътеката неправилна, единственото ми задължение в този живот е било, никога да им се доверявам, ако не вярвам единствено на себе си!… И въпреки всичко Вярвам в Бог!