Божествените утвърждения покрай Великден

Навярно има хора, които през целия си живот са постигнали божественото утвърждение, а именно да постигнат нещо положително седейки в мълчание, за да бъдат докоснати от божествеността. Това е различно от медитацията. Когато мислите, вие си представяте какво искате да постигнете и след това слушате обратната връзка на безкрайното божествено царство от възможности. Всъщност това е еманацията на Великден.

С други думи, постиженията започват с мисъл и след това напояване на мислите с промисъл, и накрая списък с цели и  положителни неща, както за това, за което е трябвало да сме благодарни днес, така и постигането на целта. Всъщност крайната цел е самото пътуване към реализацията на целта. Целта е като начало – пътят към Голготата, а постигането е й Възкресението. Както съм споменавал, че целта е „извън мен“ и съм свободен да продължа напред, знаейки, че това, което съм планирал, ще започне да оживява.

Имах реципиент, който ми сподели преди време: „Напоследък не успях да постигна почти нищо, защото не знам какво всъщност искам. Изпращал съм смесени сигнали към „Бог“ и нищо, нещата не се случиха“. Как може Бог да ти даде това, което искаш, когато дори не знаеш какво искаш, приятелю? Може да си мислите, че го правите, но в действителност изпращате смесени и по-важното, противоречиви молби към универсалния изпълняващ „желанията на сърцето ви“.

С други думи, не можете да кажете на Вселената, или на Източника, или на Бог, че искате да бъдете богати, но вътре в себе си да изпитвате неистов страх да управлявате парите си без да имате конкретна цел. Сиреч, изграждате вашият дом от желания върху пясък, а не върху скала.

С други думи, къщата на желанията трябва да бъде обединена и изпълнена с яснота. Разделеното царство не може да устои. Когато умът ви знае какво иска и подсъзнанието ви също е в пълно съгласие, тогава царува мир и е невъзможно да не получите това, което искате. Това е смисълът на Исус да казва, когато двама или повече се съберат, всичко, което поискат, ще бъде извършено.

И така ви напомням за Божественото утвърждение: „Свободата на моята душа събужда нови небесни пътища на Любовта за моето преживяване“. С вибрацията на свободата, енергия, която се движи през вас и вашия живот, и свещения растеж на вашата душа във въплъщение, като ви моли да пуснете това, което вече не ви поддържа .

Разпятието е процес на разтваряне на привързаността. За тези, които желаят да се отпуснат и да останат възлюбени, мирно приемайки свободата от ненужни реакции, като същевременно създават отвътре всичко, което желаят да изпитат, процесът на Разпятието може да не бъде забелязан.

Ако си позволите съзнателно да пуснете мислите, емоциите и всичко, което чувствате, не е израз на вашата душа, любов или съждения, това ще намали драстично тяхното проявление във вашата физическа реалност.

От вас се иска да гледате на себе си и на вашата реалност, сякаш сте наблюдател или зрител. Това означава, че дори и само за няколко мига, вие сте свободни от привързаността към себе си и реалността, като си давате време да дишате и да регистрирате, къде може да се прояви дисбаланс във вашата реалност и източника на разрушителното объркване.

Показаха ми и ми бяха дадени чудеса, които се проявиха в живота ми, а също и го разкъсаха по шевовете. Бях хвърлен във външния мрак, за да се боря със собствените си демони, като през цялото време причинявах хаос и раздори на онези, които обичах най-много. Може да се каже, че животът ми е в хаос и ако се съди по стандартите на света, в този момент бих казал, че е вярно. Но от абсолютната непоколебима истина за това, което обичам да наричам чиста вяра и любов е  безотказното ръководство на Твореца. Вие (читателите) можете да слушате моите истории, докато напредвам, пропадам, съмнявам се, вярвам и прочие, и прочие. Когато осъзная своите грешки и грехове, може би тогава настъпва Великден.

Целта ми е да се отрека от себе си и да бъда воден от Божия Дух. Целта ми е да обуча ума си да следва сърцето ми, като по този начин избягвам двойствената природа, която произтича от противоречията на егото и любовта. Животът не трябва да е толкова труден. Всичко, което трябва да направим, е да знаем, че ние сме достатъчни и сме достойни да бъдем какви сме, и да обичаме себе си и другите по същия начин, по който желаем да бъдем обичани. Казано е, че „Любовта е единствената реалност!“ Казвам, че това е единствената причина да сме тук, в това малко училище, наречено Живот и  да, нека го оставим да расте в нас, за да получим божествените утвърждения!