И добрата, и лошата страна на знанието са в това, че когато знаеш нещо, не можеш да продължиш да живееш така сякаш не го знаеш. Можеш да се откажеш от материални придобивки, да напуснеш хора, с които си бил близък, да се разделиш с принципи и убеждения, но никога вече, знаейки нещо, не можеш да продължиш да живееш по начина, по който си живял преди да го научиш. Има разлика обаче между състоянието да знаеш и състоянието да живееш според това, което знаеш. В началото само знаеш, но още не живееш в духа на знанието. И това създава вътрешно напрежение. Семето е вътре и ти си променен завинаги, но още не личи във външното ти проявление, не се вижда растението. То е малко като бременността. Нещо расте в теб, нещо ще се случи, но още не се вижда и ти си напрегнат.

Парадираш обаче със знанието. Казваш на хората: „Вижте, ей, аз знам това и това и го разбирам“. И хората  ти се възхищават и казват: „Брееей, колко много знаеш“, но отношението им и поведението им спрямо теб си остават същите. Ти не виждаш промяна в обкръжаващия те свят и се чудиш: „Нали вече знам тези неща“. Питаш се: „Защо животът ми е същият и хората са същите, и светът е същият, не виждат ли, че аз съм друг човек?“. Да, не виждат. Защото, когато си заплоден с ново знание и го изтъкваш, то е все едно да си бременна жена и да казваш: „Вижте какво хубаво дете родих и отгледах“. Но всъщност дете още няма. То ще се появи, разбира се, но в този момент все още е в корема. Така  че както при бебето, така и при знанието има така наречения пренатален период. Жената е бременна, но още не е майка. И хората не се отнасят с нея като с майка. Разликата между бебето и знанието е, че бебето със сигурност ще се роди, докато при знанието това не е сигурно. Също така е сигурно, че бебето ще стои 9 месеца в корема и ще излезе, а при знанието не е дори предвидимо колко време ще стои в състояние на бременност. И колкото по-дълго знанието расте, но не се ражда, толкова повече нараства и се нагнетява напрежение в тялото и душата.

Към страница 3