Всеки, който е раждал знание, знае какво удивително състояние е това. Какво ликуване, каква еуфория, какъв оргазъм. Каква енергия се освобождава и на какви криле те понася. Така както, чак когато родиш бебето, хората започват да се държат с теб като с майка, така, чак когато родиш знанието, можеш да го видиш в отношението на околните и в събитийния поток на живота си. Преди това да се случи ти си ПАРА-, т.е. ОКОЛО. Някак си уж го знаеш, някак си уж го разбираш, абе някак си и на поведение според знанието го докарваш, но неясно защо тъпите му с тъпи хора не щат да се държат и отнасят с теб като с човека, знаещ знанието, а си те броят все още за един от тях. Лошо няма. И проблеми дотук също никакви няма. Проблемите с неврозите идват, когато и защото повечето  хора започват упорито да не искат да позволят на знанието да се роди и стават все по-бременни и по-бременни. Защото да го пуснат да се роди често е свързано с раздяла с предишния ергенски комфорт, комфорта на безотговорността, комфорта хем да се фукаш с бебе, хем да не водиш живота на ангажиран и съзнателен родител.

Така както като родиш дете завинаги изоставяш ергенските си навици и ставаш родител завинаги, така също и като родиш знание завинаги се разделяш с принципи, убеждения, мисловни нагласи, поведенчески модели и всякакви социално детерминирани практики, които до този момент успешно или не толкова са ти служили. Но успешно или не, все пак си изградил с тях някакъв житейски комфорт, може би не чак рай, но поне сигурност и удобство. След като родиш знанието обаче е много по-вероятно да имаш предизвикателства, приключения, конфликти, раздяла с приятели, самота, неразбиране от страна на околните и въобще неща, които са доста далеч от сигурността и удобството.

За да родиш знание, трябва да имаш куража и волята да правиш нещата, а не да ги размишляваш, тълкуваш и обсъждаш. Във всяка житейска ситуация трябва да избереш действието, а не мисленето и разговорите за действието. Защото само действието те води в нова опитност, която ще те приближи към раждането. Но избирайки действието, често се получава така, че не можеш да мислиш, нито да говориш за него, защото си фокусиран в това да правиш, а не в това да тълкуваш и философстваш. И съответно няма как да парадираш.

Към страница 4