Научих, че времето минава по-бързо, когато спреш да гледаш часовника… Когато живееш, импровизирайки и наслаждавайки се на всяка секунда, която денят ти предоставя… Когато пълниш ума си с положителни неща… Когато погледът назад не надхвърля 180 градуса… Че нещата се случват, когато спреш да ги очакваш… Че чакането предполага надежда, а надеждата е фалшива илюзия……
Времето ни учи, че паметта не изтрива нищо, тя съхранява всичко, за да не се спънем отново в миналото и да пострадаме в бъдещето. Времето не ни откликва на повечето ни желания , ала ни помага за заздравяване на раните си. Времето ни научава да не бъдем уязвими, напротив да се борим побеждавайки собствените си…
С времето ще спреш да откриваш душата си пред всеки.
Времето ни е прекалено ценно за да се задълбочаваме в глуповати дискусии…
Един ден ще разбереш Времето. Радвай се на своята младост, защото един ден ще се погледнеш в огледалото на Съдбата, ще видиш себе си, остаряла…
Къде Съм Аз? Ще бъда кратък, в отговора на въпроса, въпрос за който с лекота могат да се напишат да не казвам хиляда страници ,но 999 страници спокойно.