Грехът е рожба на човека, а не негова участ

грехът-грехопадението-свободната-воля-min

Греха – Страстното желание да бъдем богове

 

Думата грях раздвижва съзнанието.  Изпитваме вина, понякога се и разкайваме за стореното. Ние грешим често, но се затрудняваме, когато анализираме процеса на зараждане и развитие на греха. А той протича почти еднакво за всички хора, има и свой прототип в първия грях на Адам и Ева.

 

Грехът като феномен се описва още в първите глави на Библията (книга Битие, 3-та глава), четем за срещата на Ева със сатаната. Тогава настъпва промяна в психофизическото състояние на Адам и Ева, променя се отношението им към Бога и заобикалящия ги свят, помрачава се Божият образ у тях. В този ден нашите прародители избират пътя, по който вървим и всички ние днес.

Сатаната уверява Ева, че не само няма да умрат, ако вкусят от дървото за познаване на добро и зло, но ще придобият пълно знание и ще станат като богове. Невероятното обещание помрачава светлия ум на Ева, която дръзва да пожелае да стане бог. Подобно на нея царе и императори на Египет и Рим обезумяват и се обявяват за богове. Къде ли другаде може да се зачене това безумно желание за обожествяване, освен в гордостта на човека? Желанието се превръща в решение. Така възникват трите центъра на човешката греховност, които тлеят у всеки от нас: гордост житейска, похот на очите и похот на плътта.

Фази на грехопадението

Грехът като мисъл вероятно се появява в съзнанието на първите хора, а след това кристализира по-ясно в стремежа им за самостоятелно усъвършенстване и придобиване на знания. Поради тази причина той се смята за свободен личен акт, зародил се в избора между доброто и злото, но в посока към злото чрез външно изкушение. От етическа позиция за нас е важен самият процес на зараждане и развитие на греха: Първият момент започва със спиране на вниманието (1) върху обекта на греха. Това води до желание (2), което можем да удовлетворим или отклоним. По-нататък то може да завладее човека и да го застави да размисля върху него (3) и да изпитва задоволство, удоволствие (4) от тези мисли. Тези фази, през които покълва грехът, не са грях. Човек все още е властен да отблъсне изкушението. На следващата преходна фаза се взима решение (5). Ако то е положително, човекът вече е съгрешил. Последната фаза е самото изпълнение на решението (6), което е само една нормална страна на грехопадението. Ако не се вземе решение за изпълнение на желанието, човек е победил изпитанието – Сиреч грях няма при тази ситуация.

Предпоставка за греха е неправилният избор на човека

Бог не ни принуждава да сме праведни. Той ни е дал свободна воля,ала свободната воля още не означава свободен човек, а само възможност човекът да бъде свободен. По-нататък, за да се прояви свободната воля, е необходимо човекът да извърши избор между две или няколко изключващи се неща. Ето затова Бог белязва двете дървета в Рая – дървото на живота и дървото за познаване на добро и зло. Дървото на живота символизира Бога, а дървото за познаване на добро и зло – независимост от Бога. Адам и Ева избират второто дърво и превръщат свободната си воля в действителна отрицателна свобода.

Колкото и песимистично да звучи, грехът съществува, а злите хора се умножават и стават по-изкусни в лошите си дела. И за нашето време прилягат думите на цар Давид: „Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро”.

Милиони хора пропиляват живота си в пиянство, наркомания, престъпления, разврат, сляпа подвластност на парите, завист и омраза, непризнателност и егоизъм, отчуждение, страх от поемане на отговорност. Ето защо мнозина са повтаряли: „Ако можех да започна отначало, не бих повторил тия грешки”. „Грешка” и „грях” тук се покриват изцяло. Бог ни е създал „по Свой образ и подобие”, но ние, затънали в своеволието си, придобиваме друг образ, той е отблъскващ.

Един известен богослов пита: Каква е разликата между агнето и прасето? Когато падне в локва кал, агнето бързо излиза, изтръсква се, за да се освободи от калта. А прасето си остава в калта и се наслаждава. Такава е разликата между този, който иска да се освободи от греха, и този, който се наслаждава на греха.

Из „Грехът на човека – собствено противоречие“

Снимка: Underwater Fine Art Photography Michael David Adams Photographer Limited Edition Fashion Forever Young