Богатият няма дом, а доходно здание

Богатият няма дом, а доходно здание

 

Общували ли сте с богати? Не с Рокфелер и Ротшийлд, разбира се, а с доморасли богаташи и парвенюта? Много поучително е… и да пази бог… води до главоболие и тежки психотравми. Ще познаете богатите по показното вадене на огромни пачки по стотачки и евра, нещо напълно неуместно във времето на електронните карти и абонаменти.

Богаташът-парвеню

Пачката е жезъл и държава – епифания на властоимането в купюрен план, еротика на банкнотеното отъркване, сладостен хрип „И още, и още“ в шумола на парите. И разковниче не тежките психически заболявания на стяжанието. Ето някои от тях в бърза скица!

Инфантилизмът на голямата говореща кукла… Богатият в нашенски смисъл е инфантил пар екселанс. Той е дете идиотче, вече смогващо да си играе само с валута и онуй, що удостоверява наличието й – иммобилии, коли, яхти и вертолети. Механика на домопритежанието и опустошителното премещаване по света, за да се изпие бутилка Тетингер на „гъза на географията“. Веднъж на път от една ренесансова вила към Флоренция собственик на моден бранд, купил си и италианския бранд Mabro, държа душепогубителна реч час и нещо и всеки опит за включване в разговора бе париран с „ти да мълчиш, аз съм тук шефът“.

 

Приличаше на голяма и злосторна говореща кукла, самоубеждаваща се пред публика и хвалеща се с отговорностите, с които се е натоварила – работници, заплати, осигуровки, печалба, загуба… добротворство и благотворство… Гузността, че се тъпчеш, когато някои гладуват, може да доведе до умилни форми на благотворителност и поета отговорност, при които неприятното чувство прелива в благоприятно нарцисистично самосъзерцание на неповторимо добротворство.

На богатството приляга една друга гузност, а именно – като разполагам с всичко това, то е ли една картина на изобилие, на великолепие на живота, на щедрост? Разбира се, ако имате сили за подобни въпроси. Съществува и възможността тази гузност да прелее в наглост, блестящ пример за която е дал Бекбеде в една от книгите си. Мултимилионер е пожелал най-скъпото възможно меню, което е заръчал да му сервират в стъклена кабина, разположена в най-бедния квартал на Калкута, като гурмето се прожектира на екрани. Суперлативността на угощението и разхищението се умножава и суперлативизира до степен на неустоимост от суперлатива на крайната мизерия.

Възниква въпросът чия мизерия е по-голяма… Помните ли „Угощението на Бабет” – то не е плюскане, а израз на щедростта на живота, който е прекрасен. Особено ме вълнува, забележете, въпросът какво благовзема богатият, когато бива така добричък да благотворява от богатството си. В студио на Дарик радио фолк-дива се хвали, че дарила на домове блокчета за рисуване… с нейни снимки по обложката!!! Безподобен цинизъм – да се пробутваш на горките деца като модел за подражание, да ги зарибяваш с дрогата на чалгата и така да им отнемаш възможността да се предпазят от пошлостта. Всеки, вече видял се с пари, иска да допълни бижутата и аксесоарите си и с престижното бижу на благотворителността.

Много е шик да спретнеш парти за 100 000 и да събереш от гостите за „бедните” 1000. Това дарение просто препотвърждава и заздравява бездната между богатство и мизерия и парадоксално уяснява, че и богатството понякога е чиста мизерия, но в понятията на една много по-страшна лишеност. От какво? Ами от благодат… Опасявам се, че повечето българи толкова са изперкали, че изпадат в крайни състояния на злосторност и милозливост, които накрая се объркват диаболично в опасна степен да не се знае кое какво е.

Това е психопатична ситуация, която може да бъде преценена без подмокряща сантименталност. Някои проливат сълзи в ефир, а други – есемеси чрез слузната жлеза на мобилния си оператор. Есемесалното сантименталничене е особено противно получаване на индулгенция, чрез технически посредник и ефирно време в праймтайм. Ужасът на анонимността, който води до ексхибиционизъм във форуми и в You tube получава от благотворителните акции неподозирани възможности за още по-оргазмен ексхибиционизъм. Навлизаме в сферата на екстремна перверзия.

Думички като благодарявам, благотворявам, благосъстояние, благовъзпитание, изказват не само чистото действие, а недеятелната причастност към благодатта и ето ни в една чисто християнска проблематика на разграничаване от фарисейщината. Как, питам ще дадеш и какво, когато си лишен от благодат. Можеш ли да дадеш някому, когато си нищ? Когато благоволявате да благотворявате, моля ви, не се втелявайте и позачиствайте малко кича на благотворителния си порив. А сега, за да не се правя и аз на толкоз добричък, да ви попитам – като ви дадох тези размисли, какво ви взех? Ами отнех ви телешкото умиление и го сготвих на телешко Метерних… ха-ха….

Ценоразписната нищета на касовия бон… Богаташът-парвеню се прехласва в нескончаем разказ за това кое колко струвало и прилича на уред за разчитане на баркода на всевъзможни стоки. Ако е сноб, ще каканиже в паунди… Собственикът на бранда веднъж изпадна в нескончаеми изчисления, ако продадеш пет хиляди костюма, а ако продадеш петдесет хиляди и така в прогресия, парадоксално идеща да удостовери, че той по случайност се занимава с костюми, а не с униформите на китайската и севернокорейската армия. Друг налудник-паралия с пяна на уста ми обяви, че ако не печелел по 1000 лв. на минута, бил загубен.

Веднъж ни заключи и даде да се разбере, че всеки му дължи по 200 лв. за престоя си в дома му, след което, подсигурил си под заплаха и стража безмълвна публика, се отдаде на нескончаема тирада, един вид невротична политикономия – брой работници, заплати, оная сграда как добре щяла да му дойде да я купи, паролите за банката, разполагам кеш с милион, колата, шофьора, колко заделял за подкупи… Всички пребледняха и изглеждаха като поболели се при вида на този нещастник и неговото парично нещастие. Накрая бяхме угостени колко от приятелите му богаташи се били самоубили… Разбрахме също, че богатият няма дом, а доходно здание…

Гарантираното унижение за другите е неотменна ингредиента на психозата на богатите. Аз плащам… Всички трябва да бъдат унизени пред разкритието на огромния разплащателен пенис.

Белоснежната зима на кокаиновото благоуспение. С тегобите на богатството иде утешението на „белото“. Един малоумник получи подагра, за да удостоверява всяка вечер на себеподобните си примати, че ще пие само уиски с кашу. Чертите при други нямат край… Внезапното изчезване в скъп ресторант чертае кокаинов маршрут до кенефа. Важното е също да се удостовери, че това било най-скъпият кокаин, да кажем розов… И в сферата на смъртоносното, пак разполагаме с най-скъпото… А паметниците им на гробищата?!

Хистерика на разсипничеството и разсипията. На произволен такси-шофьор ще се даде бакшиш 100 лв. На сервитьорка 300 лв. пред подходяща публика, която да се поболее от неведомо хазартния спиричуъл на разпределението на средствата. Но никога за смислени неща, защото смисълът извън броячната машина следва да бъде подигран.

За богатия всички са гювечеджии, муфтаджии и авантаджии … В този смисъл всички са бедняци, просещи милостиня и зажаднели за една плескавица и една монетарна плесница и ще си я получат, както подобава. Гъската си мислела, че ще я угояват вечно…

Безрадостността на стяжанието се явява и като отрова за радостта на бедните. Целият спектакъл на разсипничеството иде да отрови малките радости на скромните, събрали пари, за да изпият бутилка вино на приятно място, ала натъкнали се на Големия Харч и Големата Глътка.

Богатият слага всички в джоба си, а изкуството в сейфа. Изкуството е само по себе си омразно извън сейфването му до покачване на спекулативната му цена. Баския виси над зофата, само за да се удостовери пред другите плутократи колекционерство и заможност под титула „изкуство“…

Богатият е блъфов мегаломан. Богата дама съм запомнил с рефренния й ентусиазъм да види Венеция през моите очи…, да, да, точно така се изрази… Отвърнах, че съм склонен да нося куфарите й по света, стига да са от крокодилска, или най-малкото от еленова кожа, но тази изящна формалност на ескорта се заплете в дребните й сметки кой колко щял да плати и че не ги обичала тя тия работи на някому да се плаща, тук хвалбите й колко ларш живее и какво шампанско й доставял г-н Милионерски подгизнаха в локвичка вода…, в която нашата гондола така и не отплава… Никога не бе безразлична някой да й плати сметката, но основното й определение за сума ти хора бе, че са муфтаджии и гювечеджии, а ако не бяха такива, бяха просто бедни, което бе достойно за презрение. Гласът й изтъняваше, обземаше я гняв като на надзирателка, тикаща евреи към газовата камера.

А аз какво ще спечеля? – може да се чуе най-често от устата на богатстващата голяма говореща кукла в нескончаемата й психотично-хазартна логорея. Недаващата покой мисъл пари, пари, пари-прим, а аз какво ще спечеля. Мнителност и бдителност на добавената стойност, даже и с библейско подкрепление… Ако имаш, ще ти се даде, ако нямаш, ще ти се вземе…

На ъгъла на „Калоян“ и „Съборна“ се виши красива буржоазна сграда, бел епок, абсолютно и печално празна. Собствениците й я проиграха в казиното в хазартния си порив за още и още… Мераклийката за Венеция веднъж с плам в очите ми обясни, че ако онази никаквица, майка й, не се била разделила с баща й и не се била взела със собственика, сега това доходно здание щяло да бъде нейно… Дори не й хрумваше, че при този развой на притежанията нея просто не би я имало… Не би я имало…

Автор: Любомир Милчев – Dandy