Защо Бог се отнася еднакво към всички нас? Едни живеят праведно, а други тънат в грехове – Има ли справедливост? Скъпи читателю, в тази публикация може би ще попаднеш на противоречиви съждения, а може би ще си отговориш сам на въпроси, които години наред са чакали смирено своите отговори.
Защо Бог не награждава праведните и не наказва грешниците?
„Няма праведен ни един; Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един“. „Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят“. „Аспидова отрова има под устните им“. „Техните уста са пълни с клевета и горест“. „Нозете им бързат да проливат кръв; Опустошение и разорение има в пътищата им; И те не знаят пътя на мира“, „Пред очите им няма страх от Бога“.” (Римляни 3:10-18).
Защо Бог се отнася еднакво към праведни и грешни? Много хора си задават този и други подобни въпроси, но рядко намират отговор. Едни търсят отговор в религиите , други в различни философски учения. Общото между всички е, че чувството им за справедливост е накърнено и пречупено. Има и хора, които стигат до крайност и се отказват от вярата си в Бог. За съжаление, често ние виждаме малки парчета от пъзела, но голямата картина ни убягва.
По презумпция ние очакваме за всяко добро дело да бъдем възнаградени и за всяко зло – наказани. Но да си отговорим правилно на горните въпроси, трябва първо за запомним, че на този свят няма наказание и награди, и душата идва в този свят, за да може успешно да премине през изпитанията в живота, и да постигне близост с Бог.
Според еврейския мъдрец Рамбам, човекът е единственото същество надарено с възможност за свободен избор: „Всеки човек има право на свободен избор: Ако той иска да върви по правилния път и да е праведен – той има способността да го направи. А ако иска да върви по лош път и да бъде злодей – той има способността да направи и това.
Човекът няма аналог в материалния свят по това, че самият човек с неговото съзнание различава добро от зло и действа в съответствие с волята си и няма нещо, което да го удържи от извършването на добра или лоша постъпка „(Мишнех Тора,“ Закони на разкаяние „, 5: 1).
Според философа, свободата за избор, която притежава човек – не е случайна, а част от първоначалния план на Твореца, пожелал да създаде човека напълно свободен. Тоест, човек да има свободата да избере доброто, без да бъде принуждаван.
Ако допуснем, че наградите и наказанията за греховете се случват в този свят, всички праведници ще благоденстват, а всички злодеи – ще страдат и ще се мъчат. Всяко добро дело ще бъде възнаградено и всеки недостоен акт – незабавно наказан.
Ще бъде ли възможно в този случай да се каже, че хората ще имат право на свободен избор при спазването на заповедите и отказването от греха? Или свободата в този избор, няма да е повече от нормалното решение на възрастен човек, да не скача от скала или да си мушка пръста в контакта? Теоретично, разбира се, тези действия са възможни, но кой със здрав разум ще го направи?
С други думи, Рамбам е считал, че ако Всевишния е искал спазването на заповедите наистина да е в резултат на свободен избор, не по принуда, той е трябвало да създаде един свят, такъв какъвто е, съществуващ в съответствие с естествения ред, в който няма очевидна връзка между правда и благосъстояние, просперитет и спазването на заповедите. И в който Бог е скрит, тъй като, ако Бог, се разкрие на всички , кой би посмял да върши зло?
Но да се върнем пак на основния въпрос: Защо праведните страдат, а грешниците благоденстват?
В Тората пише: „Тези, които имат повече заслуги, отколкото грехове им се дават страдания в този свят за дребните грехове, които са извършили, за да може в бъдещият свят да получат пълна награда. А тези които имат повече грехове, отколкото заслуги им се дава награда в този свят за добрите дела, за да се изиска от тях в бъдещият свят.“
Разбира се има много различни мнения, но основното което се откроява е, че в този свят праведниците страдат за малкото грехове, които имат, за да се изчистят напълно, а на грешниците им се дава покой и благосъстояние за малкото добри дела, които са извършили, така че да загубят дяла си в бъдещия свят. В своята безкрайна справедливост, Бог плаща на грешниците в този живот и за най-малкото свършено добро многократно, за да не могат да имат претенции за Бъдещият свят, а праведниците изчиства, чрез страдания още тук в този живот, за да могат директно да влязат в Рая.
Колкото един човек е по-близо до Създателя, толкова е по праведен и обратно, колкото по далече е от Създателя, толкова по-голям грешник е. Ние всички сме деца на Бог и той ни обича еднакво, но когато даден човек забрави за Бог и се обърне към материалното и Бог, затваря очите си за него. Несъмнено този човек ще може да достигне много в света, ще има власт, пари и всякакви земни удоволствия, Твореца е добър и няма да му пречи в нищо, възможностите пред него ще са открити широко, но вратата към вечния живот ще бъде затворена.
Колкото до праведниците, Бог подлага на най-големи изпитания най-близките до него. Мъдреците казват, че тези които сгрешат и веднага получат удар са големи души или имат заслуги. Често Господ изпраща определени изпитания на хора отклонили се от пътя, за да се обърнат към него и да изпълняват заповедите. Завърнали се по този начин наградата им, ще бъде увеличена многократно.
Безспорно е, че светът се е превърнал в арена на насилие, дори плашещ на моменти. И много от нас биха искали да живеят в съвсем различен свят, в който доброто винаги побеждава злото, праведните триумфират, а злодеите биват наказвани. Въпреки това, за живота в такъв свят, човечеството ще трябва да плати със свободата си и не би се реализирала съвършената еволюция, която Бог е предопределил за нас.
Снимка: картина от Peter Nicolai Arbo (1831–1892), Dagr (1874)
Използвани референции: astrostar.eu
АМУЛЕТ ЛУНАТА СОНАТА – Лунен камък Шри Ланка
