Органите говорят – Психосоматика

силует

Органите говорят, стомашните болки – соматична проява на въпрос, останал без отговор.

Психосоматичната медицина – Тяло и Душа

Психосоматичната медицина се занимава именно с тези процеси. Ала що е Психосоматика?

Понятието“Психосоматика“  произлиза от гръцките думи за душа и тяло и се е появило през 19 век. Това ново течение в медицината има за цел да въведе определени психически фактори, за да опише дадени заболявания. Психосоматичната медицина се е създала около две теории:

Тази за неврозата на органите, която утвърждава силно потиснатите емоции, предизвикващи функционални смущения и впоследствие органични заболявания.

Тази за специфичността, която твърди, че на всяка емоция съответства специфичен физически синдром. Соматизирането е проекция в телесен план на емоционалните смущения. Организмът се проявява като огледало на душата: когато емоционалното състояние е объркано, се нарушава органичната енергия. Тревоги, пречки, тъгуване, депресии се преобразуват в световъртежи, в нарушения на сърдечния ритъм, лумбални болки и прочие.

Премълчаното ни разболява

Според Гродек  – Премълчаното, скритото, потиснатото ще се прояви чрез организма, тъй като тялото е принудено да понася тези мълчания. То дава отглас на фрустрации и на безпокойства, които невинаги осъзнаваме. Често пъти е достатъчно да изслушваме внимателно пациента, който ни описва симптомите си, за да чуем действителното оплакване.

Несъзнаваното също се проявява не само чрез езика, но и чрез тялото. Когато е потиснато съкровено наше желание, психологическото смущение резонира върху ендокринната и вегетативната система и има опасност да се разболеем.

Задължително ли е да се разболее човек, за да има право да отдъхне? Нужно ли е тялото да страда, за да проговори? Според философа Давид Бакар болестта е проява на вътрешното разцепване на индивида. Тази идея е отзвук на древната мъдрост, според която болестта представлява дисхармония между тялото и духа: болките на тялото изразяват на висок глас това, което мислим и чувстваме.

Увреждането в организма

Всеки симптом, който се запечатва в организма, е резултат на страдание, което първоначално е регистрирано от психиката и не е чуто от несъзнаването. Смята се, че съществува латентен период, често пъти дори минават няколко години преди соматизирането на симптома в организма. Според някои психоаналитици, болестта се проявява в резултат от наличието на няколко условия:

На първо място: Раздяла със скъп човек.

На второ място: Друг вид раздяла (смъртен случай, скъсване или символична загуба), която въздейства като травматизиращо повторение на първия вид.

На трето място: няколко месеца, дори година по-късно се появява психосоматично смущение: астма, колит, болки в гърба или друг вид болки. Понеже травмиращото събитие не е било овладяно, то ще се прояви органично.

Например, обикновено колитът засяга тревожните хора. Той е синоним на „свит от страх стомах“ и при него имаме връзка между стрес, емоционален шок и стомашни колики. Колитът е равностоен на избухване в плач, той е своеобразен изход от трудни ситуации в професионален или емоционален план, от претоварване, фрустрация, от всякакво положение, предизвикващо силен стрес.

Важното е да се направи връзката между колит и емоционално напрежение. Увреждането в организма се проявява в ключов момент, когато цифра, име, дата или по-особен факт съживяват спомена за травмиращото събитие.

Човешкото тяло е най-дълбоката ни памет, то изразява метафорично състоянието на душата. Езикът на тялото е животворен извор, от който е важно да черпим допълнително. Езикът на тялото и езикът на анализа не се противопоставят и не се накъсват, а напротив, те се допълват взаимно. Събудените ни сетива произвеждат смисъл, а оттук и необходимостта от „вдигане на цензурата върху тялото“, за която говори Антоанет Фук, своеобразно хармонизиране между това, което се изговаря чрез словото, и това, което се чувства с тялото.

Из „Център за Психология и Психотерапия“

Магия наречена Завист – Блокиране, изчистване и защита