Уроки, уплах, орадисване не са „бабини деветини“, а реални болести
Уроки (урочасване)е болестно състояние. Оплакванията варират в много широк кръг – от всякакви смущения в храносмилателния тракт (напр. повръщане) до световъртеж, припадъци и полудяване – Проф. Минчо Георгиев
– Проф. Георгиев, кое е най-важното, което хората трябва да знаят за народната медицина?
– Първо – че народната медицина е дял от една култура, която е връстница на човечеството. Медицината на обикновените хора е създадена от самите тях. Всеки от тях е прибавил по нещо към опита на предшествениците – за да запазят един корпус от знания, свързан с начина на живот и съобразен със здравето – как да се пазим от болестите, по какъв начин да се справяме с тях, какви средства от растителен, минерален и животински произход да използваме.
Друго, което трябва да се знае, е, че тази медицина има своя таксономия и свои класификации, които не съответстват на тези на научната медицина.
– Бихте ли дали примери?
– Уроки (урочасване) е болестно състояние. Оплакванията варират в много широк кръг – от всякакви смущения в храносмилателния тракт (напр. повръщане) до световъртеж, припадъци и полудяване.
– Уплах (уплашване, стряскане от неочаквана опасност). Човек може да се уплаши от животно, от звяр, от човек (скитник, случаен пътник в гората), от някаква сянка, особено нощно време, от въображаем дух или демон. Причината за уплашването може да бъде и естествена, и свръхестествена. Симптомите изхождат от различни органи и системи.
– Орадисване (орама, урама) е състояние, което по-лесно може да бъде припознато като биомедицинска болест. Обикновено настъпва парализа или пареза. Обездвижва се единият крайник (хемипареза), настъпва квадрипареза (на цялото тяло), изкривява се устата. Има и говорни смущения. Това е състояние, в което дори средноподготвен по медицина студент може да припознае мозъчносъдов инцидент с централно-мозъчен произход. Става дума за това, което наричаме апоплексия (удар). Народните обяснения за тази болест са, че пациентът е бил нападнат по невидим начин от болестотворен демон. Обикновено става дума за дух на отмъстителен покойник.
Т. нар. нередовни покойници скитат между нашия и другия свят. В лошото време – след залез слънце и преди пропяване на първи петли – ако човек е замръкнал, прибирайки се към дома си, не дай Боже, може да стъпи на такова място, където са играли самодиви. Човекът е имал неблагоразумието да настъпи самодивската трапеза. Тогава те го орадисват – за наказание. Може да го нападне и отмъстителен демон и да му причини оглушаване, онемяване, парализа, неспособност да се придвижи. Това преживяване е свързано със смъртен страх.
– Сусто е болест, която се среща предимно в Мексико. Тя има картина, близка до урочасването. Кръгът от оплаквания е много широк – храносмилателни, нервни, дихателни и други. Изследователите са осъществили един модерен медицински експеримент. Наблюдавали са състоянието на група хора, болни от сусто, и на друга контролна група (от същия етнос).
В продължение на 15 години половината от болните от сусто умират. От контролната група не умира нито един. Боледуването от фолклорни болести се оказва опасно.
– Какво означава фолклорни болести?
– Сусто, урочасване и др. са фолклорни болести. Това не са нито пневмония, нито диабет.
– В своята практика най-вероятно сте контактували с много народни лечители?
– Разбира се. Проучвал съм техните знания, източниците им, опита им.
– Откъде са получили те своите умения?
– Най-баналният случай е с баячките, практикуващи по селата. Обикновено става дума за жени. Те се занимават с разваляне на магии, с лекуване на уроки, с лекуване на уплах. Усвоили са знанията си от своите майки и баби. Друг кръг лечители усвояват знания както от свои предшественици, така и от медицински книги или от дипломирани медици. Билкарите най-често си служат с ботанически ръководства.
– Можете ли да разкажете любопитен случай за народен лечител?
– Да, мога да разкажа за бай Димитър от Златарица. Той е прочут в цялата страна и извън нея. Разговарях с него през 1991 година. Бай Димитър бе изкусен в наместването на навехнати и изкълчени стави и в наместването на костните краища при счупвания на дългите кости. Наблюдавах сеанс на неговото лечение. Мога да ви разкажа накратко неговия път и начина, по който е натрупал своя опит. През 30-те години на миналия век е бил войник и прислужник в полковия медицински кабинет на лекаря на полка. Метял е кабинета, носил е вода, палел е печката. Лекарят е бил немски възпитаник. Владеел е техниките на мануалното лечение. Това е най-честата патология в условията на мирновременната казарма.
Младият тогава Димитър е наблюдавал и е помагал на полковия лекар да прави превръзки, намествания, лечения на рани и т.н. До този момент Димитър е усвоявал знанията напълно непреднамерено. Никога не е смятал, че ще могат да му послужат, още по-малко – че ще се окажат средство за прехраната му. След военната служба се връща в Златарица и започва да работи на железопътната линия – да я поддържа и да обслужва вагонни състави. След няколкогодишна служба в железниците е уволнен. Един ден някакъв съсед му довел куцото си магаре. То било със счупен крак. Бай Димитър с лекота наместил костните краища, обездвижил го. Магарето оздравяло. Започнали да го търсят за помощ хора. Кръгът от тях постепенно се увеличавал. Бай Димитър започнал да лекува рани и да прави намествания на ставни повърхности и на изкълчвания. Популярността му ставала все по-голяма. Станал търсен от огромен кръг нуждаещи се от цялата страна. Било му безкрайно трудно да се справя с огромния поток от пациенти.
– Защо е бил толкова търсен?
– Той обяснява този труден казус с простото изречение: „При мен идват хора, които не са получили помощ в болниците“
Т.е. несполуките, огорченията, разочарованията на хората от биомедицинската помощ, която са търсили в официалната здравеопазна система, формират основния контингент на търсещите помощ от лечителите. Бай Димитър съзнателно търси образ на образован, а не на неграмотен лечител. За да си “присвои” част от авторитета на биомедицинските специалисти, иска от пациентите си да му носят рентгенови снимки на засегнатите стави и крайници. Моето впечатление (убеден съм, че не греша) бе, че бай Димитър не разбираше абсолютно нищо от рентгеновите образи. Видях начина, по който погледна снимката. Тя беше наклонена на една страна, не беше позиционирана правилно.
Бързината, с която я разгледа, остави у мен впечатлението, че той прави това като жест, предназначен по-скоро да убеди пациентите, че е компетентен в диагностицирането чрез образна диагностика, за да си завоюва по-висок авторитет. Искам да подчертая, че ловкостта и сръчността, тактилният усет, който проявяваше при опипването и при движенията, насочени към наместването на ставните повърхности, издаваха една изключителна опитност. Човек може да си помисли, че той има очи на края на пръстите си и с тях усеща най-малките отклонения в конфигурацията на ставите. Това му позволяваше адекватно да притисне съответните кости, за да заемат своето правилно място.
– Защо хората се обръщат към народните лечители?
– Заради неудовлетвореността от биомедицината да се справи с техните проблеми. Причините са най-различни: разочарование от отношението на медицинския персонал, разочарование от неговата компетентност, разочарование от неуспеха при лекуването. Това е основата причина, поради която хората търсят помощ другаде.
Друга причина е боледуването от тежки, от неизлечими състояния. Такива са хроничните болести, усложненията на сърдечносъдовите и на мозъчносъдовите заболявания, злокачествените новообразувания. Когато човек е в беда, независимо от това колко е образован, независимо от това колко е критичен към бабешките лекувания, е готов да се кланя и на дявола. Стремежът към живот е напълно разбираем.
– Нараства ли броят на хората, които търсят народните лечители?
– Определено. Процентът е много голям.
– Лично вие бихте ли отишъл на преглед при народен лечител?
– В ситуация на голяма криза – да.
– Напоследък хората много се интересуват от магии…
– Веднага трябва да уточня, че магията не е нищо тайно, скрито и непонятно. Магията е другото име на ритуала или на обреда. Магията за болест и смърт е лошата, черната, а за оздравяване е бялата, положителната, лечебната.
– У нас правят ли се магии?
– Разбира се. Всекидневието ни е оплетено с тях.
– Известно е, че много народни лечители носят вреди.
– Да. Голяма част от тях надхвърлят границите на своята компетентност при лекуването най-вече на психосоматичните и на фолклорните болести. Понякога се ангажират със състояния, които са далеч извън техните възможности.
Народните лечители следва да бъдат контролирани
За съжаление това е много трудно да се направи. Лечителят не подлежи на стандартизация. В биомедицината има стандарти в различните области – очни, ушни, вътрешни, сърдечни и т.н. Стандартите са международно приети – един болен с язва на стомаха ще бъде еднакво третиран в Ню Йорк, в Токио и в София. При народния лечител това не може да се случи. Никой не може да поеме отговорност за ефикасността и за безвредността на лечението му. Народната медицина прилича на нещо като самоделен мост. Моята лична отговорност е тази, която трябва да ме води при преминаването по него. Лично аз поемам рисковете и ползите от търсенето на народен лечител. Но нямам никаква гаранция какъв ще бъде резултатът. За съжаление, лечителите подлежат на контрол точно толкова, колкото и уличните музиканти.
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА, БЛИЦ
* Няма редакция на интервюто
Магия наречена Завист – Блокиране, изчистване и защита
Теми #езотерика #магии #народна медицина #уроки