Анализирай с Красимир Куртев

Защо търсим вината в нас?

Защо търсим вината в нас?

Не можем да даваме правилна оценка, защото пребиваваме в несъвършено състояние. На всяка степен, до достигането на своето лично поправено състояние, можем правилно да оценяваме ситуацията, само в степента на своята поправеност и неправилно, в степента на своята непоправеност. Това засяга и качествата на това, което наблюдаваме и собствените ни качества, когато ни се струва, че останалото не е поправено, или че ние не сме поправени.

Дори картината за света, която си създаваме, също е следствие на нашата поправена или непоправена част. Истинската картина зависи от степента на нашата поправеност. Затова можем да разсъждаваме само от това ниво, от тази степен, на която се намираме.
Докато не достигнем своето пълно, лично, частно поправяне, няма да имаме правилен, истински поглед върху действителността. И няма да ни помогнат никакви тълкувания, защото тази картина ни диктуват нашите свойства.

До самия край на поправянето си, не можем правилно да видим действителността. Затова нашето възприятие за света е дуално: от една страна, чрез себе си възприемаме света, който се изразява в действията на природата, по отношение на нас. А от друга страна, че светът съществува извън нас и като такъв, сме длъжни да го възприемем.
Не можем да избягаме от себе си, за да видим картината – друга.

Точката на измерване, характеризираща възприемането на света от нас, е тази точка, в която се намираме във всеки момент от времето или нашето състояние, на границата между поправените и непоправените ни свойства .
Изхождайки от нея, виждаме този свят, по отношение на това разделяне на поправените и непоправените ни свойства. Така също, виждаме и света в поправени и непоправени свойства, и така се отнасяме към него – абсолютно и относително.

Този подход ни води до разбирането за несъвършенството на теориите, които искат “да поправят” света.
Те разглеждат човека като “машина, която не работи по предназначение” и се нуждае от поправяне, чрез подмяна на нейните неизправни части и замяната им с изправни. Стремежите им са насочени да унищожат цялото зло, лошите свойства и източниците на вредата, съществуващи в човешкия род.

Те не отчитат факта, че трябва ние да изменим своите свойства, така че те да работят за получаване, за правилно напълване, а не за унищожението, за регресията, за намаляването на възприятието и за неговото потискане.
Ако природата не поставя своето “Вето”, може би в човечеството щеше да остане, единствено доброто и носещото полза.
И тогава бихме забелязали каква вреда носи това. Както експериментите, с унищожаването на някакъв “вреден” животински вид, а после се вижда, че всичко се е променило по-зле и е необходимо, отново да се развъжда.

Природата щателно охранява всяка част на сътвореното и не позволява на никого да унищожава нещо от това, което се намира в нейната власт.
В нея всичко се намира в абсолютно равновесие. Променя се само съотношението между непоправените и поправените свойства на човека.
От това стигаме до практичния извод, че не бива да се намесваме в природата. А ако искаме тя да ни служи, трябва да заслужим това със своята вътрешна промяна в посока на уподобяване с нея до пълна хармония.
Всяко зло, не е зло, а индикатор за това, което трябва да се поправи и всичко, което виждаме като лошо е сигнал, че има възможност да се поправи.

След като се поправи човека, се поправя и целият свят, защото светът е включен в човека, като съдържащ всички по-ниски нива на природата. Но задължението да се поправя, е само върху човека.
Така че, злото в света няма да изчезне. То съществува и отчита броя на стъпалата на развитие, които всички елементи на сътвореното са длъжни да преминат, докато не достигнат завършването на своето съзряване.
Злото е индикаторът за разликата със съвършенството на природата и трябва да бъдем благодарни, че то се проявява, иначе ще са ни нужни много повече сили и време, за да видим, къде е нужно да се поправяме.

Лошите свойства сами се превръщат в добри и полезни, каквито изначално са създадени от природата. Не бива да унищожаваме “горчивото”, а само да го доведем до състояние на сладост.
Съзряването, поправянето е това, което трябва да направим, чрез приемане на условията, на хората, на ситуациите, каквито ги виждаме с несъвършените си сетива и активно да влагаме усилия за отдаване, съдействие и поддържане на добро разбиране и синхрон.
Приемайки функцията си в природата, е време да доближим развитието си до “съзряващия плод”, очаквайки желаната зрялост, за да отдадем своя вкус и сладост, изпълнили предназначението си, като част от съвършената природа.

Автор Емилия Наумова

Теми #вина #вината #защо вината е в нас #опознай себе си #хрисиянство #човек #чувство за вина