Емоциите са виновни за всяка болест, те са надвиснали над нас като скрити червени чадъри и вместо да ни предпазят, като порой се стоварват в организмът ни. Всъщност червените чадъри-емоциите ги конструираме самите ние. Нека прочетем една прекрасна публикация за емоциите.

Емоциите – червените чадъри

Различаваме два вида емоции: социална и скрита. Социална емоция тази, която когато я изразим, нищо не се променя в емоционалното ни състояние. Това е емоцията, която е социално приета, която се опитва да прикрие страданието ни, скрито в табута и вярвания, и не ни довежда до действие.

Скрита емоция тази, която изпитваме в момента на емоционалния шок, но е скрита в подсъзнанието ни. Тя е спонтанна, реагира на околната среда и я усещаме в цялото ни същество. Това е емоцията, която е подтисната, защото не е социално приета и променя нашата физиология, когато я детектираме, вербализираме и изкажем.

Тя се изразява в лимбичната система и когато тази система получи един травматичен или емоционален шок, дава интуитивен отговор с примитивна емоция, която наричаме Скрита. Изважда се скритата емоция от подсъзнанието в съзнанието. Това е емоцията, която води до действие или този процес е акт на Осъзнаване. Всеки един симптом или болест са следствие от една Скрита емоция. Сами се разболяваме – Сами се лекуваме.

Тези две емоции оставят следа, и в един момент можем да попаднем в Емоционален Шок

Какви са критериите за емоционален шок?

Един  емоционален стрес е външно събитие, което възприемаме чрез сетивата и се превръща в биологичната ни реалност. Това е произходът на който и да е симптом и е свързан с една незадоволена биологична потребност. Пристига в един миг и се изживява лично от всеки индивид. Критериите за емоционалния шок са:

1.Непредвиден ( без предварителен опит, което оставя една неврологична следа).
2.Изживян в самота, защото не можем да го споделим с никой.
3.Без задоволително решение – не виждаме никакъв изход и не знаем какво да правим.
4.Изживян много драматично – не можем да мислим, нито да вземаме решения. Налице е конфликт между това, което ни се случва и биологичната ни необходимост в този момент.

По време на емоционалния стрес лицето не е наясно с емоцията, която съпровожда стреса и в този момент се задейства една или няколко програми за биологичното оцеляване, което е присъщо на всички живи същества.

Много е важно да знаем, че:

– всички наши сетива запаметяват абсолютно всичко, когато сме в състояние на емоционален стрес, травматично събитие или ситуация. Запаметяват до най-малкия детайл. И дори, нашето подсъзнание запаметява всичко, дори и да сме в безсъзнание.

– децата до 11-12 годишна възраст не могат да се разболяват. Разболяваме ги ние, родителите.

-в основата на който и да е симптом или заболяване, стои една Скрита емоция (не коректна), която в момента на емоционалния стрес не сме могли да изразим, поради възпитанието, навиците, традициите и т.н. И вместо това сме изразили емоцията, която възпитанието ни позволява. Когато живеем една неприятна ситуация, пълна с емоции, мозъкът ни потиска самата ситуация.

Изживяната емоция се съхранява в подсъзнанието и може да се изрази по всяко време, автоматично, когато външен стимул задейства в отговор запаметената програма за оцеляване. По такъв начин, пред конфликт от подобен характер или подобно изживяване, задействаният отговор може да се изрази в определено поведение, симптом или заболяване.

Всеки човек има определено ниво на търпимост към стимулите от околната среда, които ни засягат емоционално. Това ниво се определя от наследените или научени програми в много ранна възраст. Това ниво може да бъде надхвърлено по два начина:

Чрез внезапна високо стресова ситуация с критериите, която наричаме внезапно емоционално въздействие. Или чрез конфликт от ниска интензивност, но повтарящ се в течение на годините, наричан акумулативен внезапен удар.

Във Вселената всичко е информация, от това следва, че нашето тяло, нашия организъм, също трябва да съдържат тази информация.

Всички познаваме ДНК-то, но в Природата има много повече информации, до които не сме могли да достигнем. И тези информации, биологичното ни подсъзнание активира. Това е биологично решение за адаптиране срещу биологичния шок или емоционалния шок, какъвто е в случая на хората.

Човека може да развие емоционален шок, но за подсъзнанието също е като биологичен шок. Разликата е, че биологичният шок е реален, обективен, за човека емоционалния шок е в неговия ум. И разума не може да различи между едно нещо, което се случва и едно нещо, което мислим, че ни се случва.

Подсъзнанието не разбира от добри и лоши неща, не разбира от разсъждения. Единствено разбира от емоционални шокове. Запаметило е всички шокови ситуации, които сме преживели, за да не се повторят в живота ни. Биологията ще те предупреди.

Различни хора чувстват една и съща емоция, например гняв, по време на един и същ конфликт, като например загуба на работа. Тази емоция я изразява, но зад този гняв, всеки човек изживява една друга различна емоция, скрита емоция, която не си позволява да изрази. Тази е емоцията, която задейства различни физически ситуации в зависимост от начина, по който всеки човек изживява конфликта.

Един човек може да има симптоми в стомаха. Друг може да се почувства обезценен и физическия симптом да се отрази на опорно двигателния му апарат. Трети може да го живее като заплаха за загуба на територията и да получи дихателен симптом. Четвърти може да го живее като страх и да има болки в гърлото и друг просто вижда една възможност за промяна, където другите виждат спънка, и има леко храносмилателно неразположение.

За да излекуваме емоциите, които ни разболяват, е задължително да променим възприятието си. Затова трябва да търсим скрития мотив, който ни е пречил да действаме по определен начин. Има една емоция, която ни е разболява и друга, която ни лекува. Затова болестта идва да ни излекува, защото ни кара да сме искрени със самите себе си

Откриването и освобождаването от лимитиращите ни програми е една от стъпките по пътя на изцелението, от който и да е симптом. Зад всеки симптом стои едно закоренено вярване.

Източник ТУК