Гняв  – една от 8-те основни емоции

Гняв, емоции и контрол, каква симбиоза от съчетание. Умеем ли да се владеем, може ли да се държим като бебета, преодолявайки гневните емоции като ги превърнем в силна и добронамерена енергия.

Гневът може да изгори старите ти навици

„Пътят на един мирен воин“ е прекрасно четиво за да научим и опознаем себе си. Предоставям ви с удоволствие един кратък пасаж. Приятно четене!

Гневът може да изгори старите ти навици. Както виждаш, страхът и мъката възпират действието, гневът подтиква към действие. Когато се научиш да използваш правилно гнева си, можеш да трансформираш страха и тъгата в гняв, а гневът – в действие. Това е тайната на вътрешната алхимия на твоето тяло.
Като се вземе предвид затрудненото ти положение, нормално е да си ядосан, но гледай само да насочиш този гняв мъдро.

Гневът е едно от основните ти оръжия, за да трансформираш старите си навици.
Ти имаш много навици, които отслабват силата ти. Тайната на промяната е да фокусираш цялата си енергия не в борбата със старите навици, а за изграждането на нови.

Как мога да контролирам навиците си, като не мога да овладея дори емоциите си?

Виж как стоят нещата: Когато умът ти създаде проблем, когато се възпротиви на живота такъв, какъвто е в момента, тялото ти се изпълва с напрежение и ти усещаш  това напрежение като „емоция“, интерпретирана в различни думи: „страх“, „тъга“, „гняв“.
Истинската емоция е чиста енергия, която тече свободно из тялото.

Това означава ли, че воинът никога не изпитва нормалните разстройващи емоции?

В известен смисъл е така. Но все пак емоциите са естествена човешка способност, начин на изразяване. Понякога е добре да дадеш израз на страха, тъгата или гнева, обаче енергията трябва да се насочи изцяло навън, а не да се задържа вътре.

На емоциите трябва да дадеш пълен израз, с цялата си сила, тогава те ще изчезнат, без да остане и следа. Така че начинът да контролираш емоциите си е да ги оставиш да текат, да ги оставиш да си отидат.

Имаш ли конкретен пример за контрол на емоциите?

Ами, да – Да постоиш известно време с едно бебе, например. Усмихнах се и задухах чая си.
Странно, никога не бях си мислил за бебетата като за майстори на емоционалния контрол.
Когато на бебето нещо не му е наред, то се изразява с адски писъци, само с рев. Изобщо не се чуди дали би трябвало да заплаче.

Вземеш ли го на ръце или го нахраниш, само секунди след това сълзите му секват. Ако бебето е ядосано, то те кара да разбереш това по съвсем категоричен начин. Но пък после много бързо му минава, можеш ли да си представиш едно бебе да се чувства виновно за гнева си?

Бебетата просто му дават воля, после го забравят. Дават му пълен израз, след което млъкват.

Пеленачетата са много добри учители и демонстрират чудесно правилното използване на енергията. Научиш ли това, ще можеш да трансформираш всеки свой навик.

Интерпретации от книгата „Пътят на един мирен воин“ – Дан Милман

Лични хороскопи, Руни и Таро отговори