Кой съм аз? Какво мога? До къде го мога? Кой стои пред мен?

Арена (известното на мен и известно на другите) – Аз съм добър в дадена сфера и другите са го оценили.

Сляпо петно (известното на другите, но неизвестно на мен) – Другите са открили определени таланти в мен, но аз така и не съм ги открил.

Фасада (известното на мен, но неизвестно на другите) – Имам умения, но не съм ги показал открито, по тази причина тези мои умения не са известни на другите.

Мъртва зона (непознатото – неизвестното и на мен, и на другите) – Скритите потенциали в мен, които аз не съм ги разкрил за себе си, следователно и пред останалите – другите. Когато изпитвам страх, срам, неудобство, трудно се адаптирам и т.н.

Професор Джон Съливан разяснява това по този начин: Съществува и механизъм, който се нарича “обратна връзка” и чрез който ние непрекъснато получаваме информация за това, как хората ни възприемат и даваме такава на тези около нас. Този механизъм е съществен за изграждането и поддържането на нашия Аз-образ. Основна негова част е споделянето, чрез което ние позволяваме на другите да научат повече неща за нас, да почувстват по-добре начина, по който мислим, възприемаме света, тях и себе си. Това е механизмът, чрез който част от нашата “фасада” става достояние на другите и се превръща в “Арена”.“

Тоест ние следва да разкрием и разгърнем вече откритите свои потенциали.

Самооценката както споменах по горе може да има и обратен ефект и той се нарича Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност,(тенденция у личността да прави грешки в съжденията), при която сляпо вярващите в своите способности индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от това, което всъщност са. Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер дават заключението , „Погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“

Като пример бихме взели , как един спортист, атлет по висок скок поставя летвата доста под своите възможности. Или нека да си дадем само оценка с една идея по малко в началото и едва на третият си опит да достигнем реалната оценка за себе си.

Впечатлението или мнението на човека за самия себе си. Самооценката съдържа 2 много важни предпоставки – едната включва онези качества, които ние смятаме, че притежаваме (Аз-реално), а другата – това са качествата, което бихме искали да имаме (Аз-идеално).

Колкото е по-адекватна самооценката, толкова човек е по-приспособим и адаптивен. Още в началото на XX-и век американският психолог Уилям Джеймс предлага метод за определяне на самооценката на личността. Самооценката според него се определя като дробно отношение между нашите действителни способности и потенциалите ни. Числителят на тази дроб изразява действителния успех на личността, а знаменателят – нейните претенции, т.е. стремежът да се признаят нейните заслуги, способности, постижения.

                                                 УСПЕХ

    САМООЦЕНКА =   ––––––––––––

                                         ПРЕТЕНЦИИ

По този начин самооценката на личността може да нараства по 2 пътя – чрез увеличаване на постиженията (успеха) или чрез намаляване на претенциите (стремежа да бъдат признати постиженията).

Липсата на ясна представа за стойността на човека, му носи вътрешни противоречия и конфликти, които неизбежно се проявяват във всички външни аспекти на неговата същност. За околния свят видими са само външните прояви. Наричаме ги комплекси за малоценност, липса или ниско самочувствие. Всякакви форми на притеснение, несигурност, потиснатост, са израз на неясната представа за стойността на човека. Прекомерната и изявено висока самооценка, базирана на фантазиите на личността, също са израз на липсващи критерии за самоопределяне. Тъй като в тези случаи самочувствието е изградено върху привнесени отвън стойности.

Уточнение на понятието стойност: В случая не говоря за материалния смисъл, който носи това понятие. Стойността на човека не подлежи на външна оценка от никой друг, освен от самият човек, който се самооценя. Тази стойност не е важна за целия останал свят. В същото време е основна за присъствието, ориентацията и съзнанието на индивида. Стойността, която се определя в живота и от живота, е усещането на самия човек за пълноценно съществуване във всяко отношение, в което се изявява живота му.

Към страница 3