Аз и другите – Човешкият живот е абсурден без връзката ни с другите. От качеството на тази връзка до голяма степен зависи нашето психическо и физическо здраве. Има връзки които ни развиват, но има и такива, които ни убиват.

Или както е казал Шекспир:

„На сцената на човешките отношения всеки има своето влизане и излизане – или е аплодиран, или е освиркан – или е щастлив или страда.“

Човешките отношения – дълбока и трудна материя

Ние, хората, играем човешките си роли понякога много еднакво, понякога много различно от другите. Важното е да осъзнаем, че тези роли не се учат предварително, не се репетират като в театър. Поради това грешките, които правим се заплащат с цената на много болка.

Най-уникалното в човешките отношения е това, че те дават шанс на всеки човек независимо от това колко е беден или богат, къде и кога се е родил да ТВОРИ.

Човешките отношения са много дълбока и трудна материя и в тях винаги има още нещо, което да се опознае. И това познание започва от нас самите с отговора на въпросите:

Това ли съм, което мисля, че съм?

Това ли съм, което казват другите, че съм?

Колко съм това, което искам да бъда?

Към какво от това, което съм, съм най-чувствителен?

С какво искам у себе си да съм в най-голяма хармония?

С отговора на тези и на други въпроси се доближаваме до нашата човешка зрялост. Повечето бъркат остаряването със съзряването. Всеки от нас ще остарее, но не всеки ще стане зрял човек! Защото зрелостта е нашето вътрешно израстване. Нещо, което всеки търси и сам внася в живота си и то произтича от осъзнаването!

Зрелостта е снемане на илюзиите относно себе си, света и битието!

Тя е съгласие с реалността. Защото конфликтът с реалността не е признак на зрелост. Зрелостта е съгласие със смъртта!

Автор: Тинка Митева