Духовното в нас  се дължи на елиминирането на нашето его

Духовното пробуждане е вътрешно пробуждане, и осъзнаване на нашата вътрешна същност. Самият процес на духовното (духовното в нас)развитие се гради на постепенно премахване, погрешни мисли и убеждения за това кои сме, и за света в който живеем.

„Всяка сутрин човек се пробужда – тялом. Отлепяме клепачи сякаш ни събужда духовното в нас. Отпочинал индивида се заема със своите светски занимания и някак си му убягва, че има душа, че тази душа има Дух и този Дух също има своите необходимости.

Духовното в нас е процес на вътрешно пробуждане, и осъзнаване на нашата вътрешна същност. То означа възвишаване на съзнанието над обикновеното съществуване и пробуждане за някои универсални закони . Означава отиване отвъд ума и егото, и разбирането на това кои сме всъщност.

Самият процес на духовното развитие се гради на постепенно премахване, погрешни мисли и убеждения за това кои сме, и за света в който живеем. Чрез този процес, повишаваме информираността ни за нашата истинска вътрешна същност. Това е процес на езотеризъм – търсене вътре в нас, разрушаване на нашите илюзии и разкриване на истинската ни същност, която е винаги налице, но скрита отвъд его-личността. Или духовното в нас.

Линията и обхвата на духовното развитие на духовното в нас, е вид постепенно разширяване на съзнанието и промяна на начина ни на живот. Той води до повишаване на нашата енергийна вибрация. Това ни позволява развитие на нови способности като кинезитерапия, енергийно лечение , кристалография и още, и още. Осъзнаване на по-високи измерения на съществуване на същността. Като такова духовното развитие е неразделна част от целта на нашия живот.

Понякога духовното пробуждането може да настъпи внезапно и интензивно – просто за миг. Такова бързо пробуждане на съзнанието може да се получи при преживявания близки до смъртта, дълбока медитация, опитност извън тялото, тежка психическа или физическа травма и други. Обикновено хората изпитали такова духовно преживяване променят коренно начина си на живот.

Духовната пробуда се дължи на елиминирането на нашето его – мнимата идентичност. Егото е функция на ума, склад за натрупани мисли които обсебват съзнанието. Това са мисли които изграждат вашето обратно огледало – засилване на егото. Аз-ът чрез отъждествяването му с предмети, социално положение и ред още светски неща. В критични моменти от живота, когато хора изгубват всичките си притежания, например духовен или материален катаклизъм или когато са близо до смъртта, тогава е възможно внезапно осъзнаване.

Когато няма нищо с което да се отъждествявате, тогава нахлуват въпроси в нас – кои сме ние?

Когато формите около вас загиват постъпателно, тогава усещането за истинската същност се освобождава от обвързаността си с формата.  И съвсем логично се стига до осъзнавате Истината – духовното в нас, че всъщност не сме това за което се мислим.“