В заветите е казано: „Обръщайки се към Светлината и завръщайки се към яснотата съхранявай отвътре единното си сърце. Излизащите помисли, нека не излизат, а влизащите помисли, нека не влизат“.

Енергиите Ин и Ян в течение на денонощието.

Светлото време в денонощието се нарича Ян-период, тъмното време – Ин-период. Но съществува още по-подробно разделение на Ян и Ин. Така, ако денонощието се разглежда в неговата цялост, периодът от зазоряване до обяд съответства на “Ян в Ян”. С други думи, организмът съществува само за сметка на собствената и постъпващата от Слънцето енергия. Периодът от обяд до здрачаване съответства на “Ин в Ян”.

 Когато диханието се възвръща, елексирът се сгъстява сам, а в съдовете се съединяват триграмите Кан (вода) и Ли (огън) – Ян и Ин трактати

Ако природата на усъвършенстващия се не се отделя от Пътя, вследствие на суетни и светски дела, то тогава диханието му само се завръща към първоизточника си. В резултат на това може да се наблюдава, как двете дихания Ци се повдигат и спускат в Централния дворец (долен „дан тиен“), а Ин и Ян се съединяват в триножника за израстване на цинобърния еликсир.

След това възниква рязко усещане за нишка, горещо дихание в пространството между бъбреците, което се повдига нагоре и достига до областта на сърцето. Всичките чувства се събират в истинската природа, както при сливането между мъжа и жената възниква състояние, приличащо на помътняване на разсъдъка или на опиянение.

Двете дихания се смесват, преобразуват и в резултат на съединяването им се образува еликсира. В отвора на диханието пък Огънят и Водата се сливат в едно.

Този цикъл извършва непрекъснато кръгово движение, в резултат на което се получава контрол над Духа и диханието се съхранява в телесната форма. В това състояние спонтанно, без всякакви навици и прийоми се достига възможността за дълъг живот.

В заветите е казано: “ Ушите, очите и устата, това са трите съкровища. Необходимо е да се затворят и запечатат тези проходи, за да не прониква нищо навътре и да не излиза нищо навън.

Истинският човек е потопен в дълбока бездна и плувайки произволно се придържа към центъра на кръга, когато истинското в нас достигне зародиша на диханието в цинобърното поле, се поражда еликсира на вечния живот“.

 

Към страница 5