Емоционалните реакции се правят в малък орган, наречен хипоталамус.

Нашият мозък, е най-голямата аптека, която съществува, където се създават частици, наречени „пептиди“, малки последователности от аминокиселини, които, комбинирани, създават неврохормони или невропептиди… Те са отговорни за емоциите, които изпитваме ежедневно… Според Джон Хагелин, професор по физика и директор на Института за наука, технологии и обществена политика към университета Махариши, посветен на развитието на теориите за квантовото обединено поле: „Има химия за гнева, за щастието, за страданието, завистта…”

В момента, в който изпитваме определена емоция, хипоталамусът изтегля тези пептиди, освобождавайки ги през хипофизната жлеза в кръвта, която ще се свърже с клетките, които имат тези рецептори отвън… Мозъкът действа като буря, която разтоварва мислите през синаптичната пукнатина…. Никой никога не е виждал мисъл, дори и в най-напредналите лаборатории, но това, което се вижда, е електрическата буря, която всеки ментализъм предизвиква, свързвайки невроните чрез „синаптичните цепнатини“.

Всяка клетка има хиляди рецептори, обграждащи повърхността й, сякаш се отварят за тези емоционални преживявания… Канданс Пърт, притежател на патенти върху модифицирани пептиди и професор в Медицинския университет в Джорджтаун, обяснява това по следния начин: „Всяка клетка е малък дом на съвестта“. Влизането на невропептид в клетка е еквивалентно на изхвърляне на биохимикали, които могат да модифицират ядрото на клетката.

Нашият мозък създава тези невропептиди и нашите клетки са тези, които свикват да „приемат“ всяка една от емоциите: гняв, мъка, радост, завист, щедрост, песимизъм, оптимизъм… Свиквайки с тях, се създават навици на мислене. Чрез милионите синаптични окончания нашият мозък е чист живот и фармацевтична лаборатория…

Красимир Куртев