Страховете, тези състояния на паника, които обикновено нахлуват в нашата зона на комфорт, се появяват като защитен механизъм срещу промяна… Промените включват усилия и отказване от предишното състояние… и това изобщо не ни допада, не защото не ни харесва идеята за промяна, нито защото не я искаме, защото трябва да се променим, а защото не знаем как да се откажем, без да влагаме усилие, не знаем от какво да се отървем и не знаем как да го направим, без да губим…

Загубата е печеливша, докато не я усвоим, никога не можем да напреднем… Когато искаме промяна, обикновено виждаме крайния резултат от тази промяна, освен това, което е необходимо, за да я достигнем… Там имаме частично виждане и пълно безсъзнание… За да постигнете промяната, трябва да се откажете от сценариите на настоящия живот в които страховете са заразни, защото нашето консервативно мислене дава благоприятна среда на паниката от задаващата се промяна…

Зад страховете обикновено се крие егото… и именно в него, гордо дефилира вкамененото мислене… изпаднало може би в мимикрия… Егото се нуждае от одобрението на другите… Егото е да бъдеш това, което другите искат, или да мислиш за това, което те са имплантирали, а именно, че ще загубиш, ако постигнеш промяната… Промяната изисква оставка на старото мислене и усилия за ново такова, а това означава много пъти да се изправиш срещу собственото си его…

Красимир Куртев