ОБЩЕСТВО

ЗА ТЕЗИ, КОИТО…

ЗА ТЕЗИ, КОИТО…

За тези, които си отидоха твърде рано… Но присъствието им  ще бъде вечно… За тези, които някак неочаквано ни напуснаха… Време е да надскочим мъката си…

За тези от нас, които вече не знаят дали това, което искаме, е дали да ги прегърнем или да ги пуснем, или просто да ги зърнем за миг…

За тези, които блестят всяка вечер там горе, ала най-вече сияят в сърцата ни… За тези, които са в сънищата денем и нощем…

За тези, с които трябваше да се сбогуваме, неволно, без да ни дочакат… За тези, които оставиха своя отпечатък, следа, незабравими моменти и спомени…

На онези, които ни карат да пуснем сълза, когато преминаваме през това специално място, когато слушаме песен или когато гледаме изображение…

За онези, които ни оставиха малко осиротели, макар че не са си тръгнали напълно, тъй като все още ще вървят до нас…

На тези, които ни оставиха хиляди неща да кажем. На тези, които винаги ще бъдат, дори и никога да не се завърнат…

Надяваме се, че един ден  ще ги видим отново… Там нейде горе в небето … или в този живот…

Тях би следвало да ги държим здраво в душите си, и да не ги изпускаме от сърцата си…

И винаги им казвайте Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря! – Благодаря, че ви има там нейде… Ще ви обичаме завинаги!

С обич: Красимир Куртев