Ябълката – Греховно за греховността

Греховната ябълка

 

Ябълката – харесван символ от мистично настроения ум. Интересно е защо точно ябълка се явява символ на греха? Защо не круша, смокиня или фурма?

Греховната ябълка

Всички сме чували, че Нютон „измислил“ гравитацията, когато отново този енигматичен плод на познанието се стоварил върху главата му най-неочаквано. Разбира се, това е чиста фикция подтикната от все същите психологически мотиви, тъй като теорията за гравитацията и движението на небесните тела на Исаак Нютон е била интелектуален плод на дългогодишни размисли и наблюдения върху невидимия аспект на природата. Вероятно всеизвестната сцена с падащата ябълка изобщо не се е случила.

Нека сега разтълкуваме сцената с подаването на ябълката от дървото, за познаване на доброто и злото, въз основа на споменатите съдържащи се в нея символи. Дървото символизира потенциала на човешкия ум за самосъзнание. Змията е несъзнателната, неразделена цялост на първичния човешки ум. Ябълката описва самия процес на осъзнаване, а Ева е не пробуденото съзнание, което вече е узряло. Символично тази притча описва как несъзнателната душа подтиква себе си към осъзнаване.

Между другото, този механизъм на несъзнаваното е познат на психолозите днес и стои в основата на неврозите и тревожността. Битие 3:7 – „Тогава се отвориха очите им и те познаха, че бяха голи.“ – хората за пръв път възприемат себе си като субект, като Аз (съм гол). Отделянето на обекта от субекта се е осъществило, самосъзнанието е покълнало в човешкия ум като венец на творението. Както в първичния мрак на космоса се е родила слънчевата светлина, така и светлината на съзнанието се е родила в мракът на несъзнателността. Х.

Ябълката и Змията

Змията в средновековната алхимия, например, служила за символ на пълнота и завършеност, когато умът вече се е утвърдил по пътя на себепознанието – това е уробороса. Познатия на всички символ на фармацевтиката – чашата със змия е жезъла на Хермес, който олицетворява будното съзнание и изобщо стремежа към познание. Когато в пустинята отровните змии нападат лагера на юдеите, Мойсей закача метална змия на жезъла си, която лекува ухапаните.

За психологическия символ на змията Карл Юнг казва „Змията освен хтонично (земно от Гр.) е духовно същество и символизира не съзнаваното“. В Едем имало всякакви плодородни и красиви дървета, но от едно Адам и Ева получават изрична забрана да не ядат – това е дървото насред градината за познаване на доброто и злото. Добро и зло, като мрак и светлина, са две противоположни понятия, които очертават универсалния закон на противоположностите във Вселената. Разделянето на понятията предполагат разделянето на обекта и субекта като две отделни същности.

Тъй като, ако обекта и субекта не са разделени, то понятието за противоположностите не би могло да съществува, поради причината че всичко би било едно неразривно цяло. Или с други думи съзнанието се е обособило от несъзнателната цялост на първичното същество. Да продължим с разиграващата се драма с оглед на символите по-нататък. Не случайно змията предлага ябълката на жената. Жената е това древно женско начало, запечатано в душите на хората като могъщия архетип на Анимата (Анима – душа, Гр.). В случая изобщо не става въпрос за физиологичната жена, а за Анимата като символ на потенциалното съзнание.

Библейския разказ за грехопадението описва психологическия процес на зараждането на самосъзнание в човека и изобщо момента, в който човека се е превърнал в разумно същество. Разбира се, този момент съвсем не е бил спонтанен, точно както Нютон и теорията му за гравитацията, а е резултат от постепенно разгръщащ се еволюционен процес. Но, не това е смайващото в случая – смайваща е дълбочината на интуитивните прозрения, до които хората са достигали далеч преди съвременните науки. Може би от тук е залегнала и тази колективна представа за изгубената мъдрост и съвършенство в миналото – ние разполагаме с много повече знание днес, но човека все още не е опознал това, което се крие в собствената му душа и от там идва вътрешното ни усещане за мрак и празнота.

Интересно е все пак, защо сме нарекли този процес с гръмкото и осъдително наименование Грехопадение? Що за противоречие е това, тъй като човешкия разум от една страна е венец на еволюцията и от друга – грехопадение? Ако направим аналогия със съзнателния акт на осъзнаване в процеса на само познанието ще си припомним, че този процес никак не е лесен и дори на моменти може да се определи като мъчителен. Мъчителна е искреността със самия себе си, когато личността се изправя лице в лице със собствените си непълно ценности и несъвършенства и трябва да признае грешките и вината си пред себе си. Този, който го е изпитал ще разбере.

Това е тотален крах за горделивото човешко его и често е съпроводено с неприятни и тягостни емоции. Съзнанието изпитва вина за отделянето си от първоначалното единство на съществото и тъгува за изгубения покой, който е имало преди да се натовари с бремето на съзнателността. А ето и целта на човешката душа – да постигне отново своето единство, ала този път не в първичния мрак на несъзнателността, а в постепенното осъзнаване на вътрешния си мрак до пълната му интеграция в съзнанието, така че единството да бъде постигнато в светлината на съзнателността.

Това е ключът към „идването на Раят на Земята“. Това е духовната еволюция, която е започнала в онзи миг с раждането на самосъзнанието и която, за най-голямо съжаление, съвсем не се развива от само себе си. А хората досущ като слепци се отдалечават все повече от себе си.

Из една моя публикация в „Чудеса“

Тест за наличието на Магии