ТЪНКАТА ЛИНИЯ МЕЖДУ ДОБРО И ЗЛО

Тънката линия между добро и зло, линия която има змиевидна форма, невероятно хлъзгава и – Всъщност тази тънка линия се ли явява парадигма? Много често ние сами определяме други индивиди и техните постъпки или мисли в графите на Добро и Зло. Това се случва, защото в нас се задейства егоцентризмът, субективното мислене. Моите наблюдения попадат на различни персонажи и съответно техните реакции като например Оправданието, прийом чрез който се оневиняваме за сметка на другите. Тогава би следвало да се отправи въпрос – По какъв критерий съдим и поставяме присъди за Добро или Зло?

 

Действие на закона за равновесието между Добро и Зло

Във Вселената всичко е подчинено на строги закони. Всички вибрации се подчиняват безпрекословно, ала човека невинаги. За това реших да ви предоставя един от въпросните закони, а именно –

Действието на закона за равновесието, или кармата

Духовната Душа създава носителите за въплъщение в пълен синхрон с един закон, който на Изток бива наричан Закон за кармата, а в окултната литература се среща още и под названието Закон за равновесието. Действието на този закон се състои в това, че всеки поток от енергия, излъчен от даден източник, се връща отново към този източник под подобна форма, сила и качество.

Това, по отношение на човека, просто означава, че всичко, което човек мисли, чувства, казва или прави, ще се върне отново към него, за да се възстанови балансът на индивидуалната му енергийна система. Така всяко зло, което човек причинява чрез мисъл, чувство, дума или действие, се връща обратно към него. Същото важи и за доброто, което той е сторил.

Именно действието на Закона за равновесието, или кармата, прави възможна еволюцията на въплътеното съзнание. Болката, в този процес, играе изключително важна роля, явявайки се основен инструмент за обучаването на човека за това кое е правилно и кое не. Получавайки възмездие за стореното зло, човек научава кое именно е зло.

Изпитаната болка го кара да се стреми повече да не повтаря старите грешки. От друга страна, получавайки награда за стореното добро, човек научава кое именно е добро. Чувството за удовлетвореност, радост и дори щастие го карат да се стреми и за в бъдеще да действа по същия начин.

Какво всъщност е ,,злото” и какво – ,,доброто”?

Но какво всъщност е ,,злото” и какво – ,,доброто”? И защо едното да е нежелателно, а другото да е желателно? Кой въвежда критериите за това? – Много хора имат само смътна представа относно това, защо определени техни прояви се класифицират като ,,добри”, а противоположните им – като ,,зли”.

Други пък ясно схващат, че всичко, което накърнява по някакъв начин благополучието – да използваме един такъв общ термин – на другите хора или дори на самите тях, е зло, а онова, което подпомага и увеличава това благополучие, е добро.

Езотеричното учение отива още по-нататък и пояснява, че всяко използване на божествените енергии (а всички те, на всяко ниво на реалността са такива) за користни цели е ,,зло” и се наказва като такова, носейки тежки последици за неговия причинител.

Божествените енергии са на разположение на всички деца на Бога и, според божественото Намерение и План, те трябва да се използват за всеобщото благо, за повишаването на благосъстоянието на всички Божествени творения. Използването на тези енергии за користни и злонамерени цели е в разрез, следователно, със самото Божествено Намерение и План. В по-тесен смисъл, тъй като именно Духовната Душа е онзи аспект у човека, който познава Божествения План и Намерение и се стреми да го въплъти, користното използване на Божествените енергии е в разрез и с Духовната Воля на Душата на човека.

Да се върши ,,зло” е по същество отклоняване от нашата истинска същност, която е Душата. То показва, че човек не познава истинската си същност и действа в разрез с нея, отъждествявайки се с носителите на Душата. И тъй като същинската характеристика на Душата е Любовта, би могло да се каже, че ,,зло” е всяка проява на липса на любов, а ,,добро” – изразяването на любовта.

По пътя на възмездието и болката човек постепенно се научава да разграничава истинската си идентичност от носителите, чрез които тя се проявява. По пътя на възмездието и болката човек научава, че всеки път, когато той се идентифицира с негативните си чувства и мисли по отношение на други хора и, в резултат, говори или действа по отношение на тези хора без любов, той се е отдалечил от истинската си същност и не я познава нито у себе си, нито у другите.

Всичко това, разбира се, изисква много време. Както вече беше споменато, необходимо е Душата да премине през много превъплъщения, преди вече оформената личност да може да започне дори само смътно да усеща влиянието на Духовната Душа. През целия този период Духовната Душа изгражда такива носители, които да привлекат необходимия опит и уроци.

Разширяване на влиянието на духовната душа

Чрез болезнен опит човек осъзнава празнотата на илюзиите, които храни за себе си, неизбежността на промяната, неудовлетвореността, която неминуемо се усеща, дори когато е постигнал дълго преследваните си егоистични цели, невъзможността да се намери удовлетворение по този път. Всичко това, в крайна сметка, способства за създаването на една по-алтруистична настройка у човека. Той започва да мисли не само за себе си, но и за благото на другите, отъждествявайки се отначало с тесния кръг на най-близките си хора, а по-късно – с все по-широк и по-широк кръг от хора.

Фактът, че човек е започнал да загърбва егоцентризма си ясно показва, че Духовната Душа вече е започнала да оказва осезаемо влияние в живота на личността. Настъпва онзи етап от еволюцията на човека, когато той започва съзнателно да сътрудничи на тази еволюция. Достигайки бавно, несъзнателно и често болезнено, до този етап от своето развитие по силата на самия еволюционен процес, човек оттук нататък превръща своето развитие в съзнателна, само инициирана дейност, като по този начин ускорява проявлението на Душата.

Началото на този път е изпълнен с много препятствия в лицето на низшата природа на самия човек. Човек трябва да желае да се види такъв, какъвто е, да открие и преодолее своите негативни качества, своите недостатъци и ограничения, които сега – в светлината на Духовната Душа, започват да се виждат все по-ясно. Изисква се голям кураж, за да се погледне в лицето и да се преодолее онова, което съставлява низшето, отделното аз – личността. Изисква се смелост, за да се пожертва онази част от човека, която го отделя от неговата Душа, и този кураж може да се породи единствено от правилния, т.е. неегоистичен мотив – мотива да се служи мъдро и с любов на хората.

Източник: „Основи на езотеричното учение”