ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА – ЧАСТ ПЪРВА

Еврейската азбука е уникална. Именно тя е първична и изначална, докато всички други буквени системи за писане са възникнали върху нейната основа. Например, съвременната руска азбука е пряк потомък на една от първите славянски азбуки – кирилицата, представляваща преработка на гръцкото писмо, което на свой ред е вторично по отношение на еврейската азбука.

По подобен начин в друга култура, индийското писмо „брахми” произлиза от еврейската азбука посредством арамейския език, родствен с иврита и имащ широко разпространение в Близкия и Средния Изток. В тяхната всекидневна употреба, за хората и дори за лингвистите буквите не са нищо повече, както се казва в учебниците, от конвенционални графични знаци за обозначаване на звуците в писмото. Техните названия, форма на изписване и съответствие с едни или други звуци, са резултат от общоприетото „неписано съгласие” в обществото.

Но за разлика от всички други буквени системи, еврейската азбука изобилства от скрит смисъл, заключен както в самата последователност на разполагане на буквите, обединени в смислови групи, така и в правилата за тяхното използване и произнасяне. Особена значимост на еврейските букви (аналогия на това явление съществува и в някои други езици и системи за писане) им придават техните числови значения – гематрия, добавяйки допълнителен смисъл на съотношението на думите, оборотите и фразите.

В още по-голяма степен носители на скрита информация са названията и формите на изписване на буквите. Ако говорим не за скоростно писане, схематичен или какъвто и да е друг от опростените варианти на изписване, а за това, какво се използва при написването на свитъците от Тора, тфилин или мезузот, то във формата на буквите, съставляващи еврейската азбука, смислово значение притежава не само общият вид на буквения знак, но и всяка от съставляващите го части.

Защото болшинството от буквите в нашата азбука представляват комбинация от две и повече базисни букви, които във всяка от тези комбинации се превръщат в детайли от ново цяло, придобиващо свое собствено значение.
Нашата азбука, алефбет, включваща в себе си двадесет и две букви, плюс пет особени, „крайни” форми, използвани при изписването им в края на думата, са отражение на духовни категории от висш порядък, намиращи се на много по-висока степен на абстракция и на свой ред се явяват „букви”, чрез които е създадено мирозданието.

Това може да се сравни с буквите, влизащи в състава на математически или химични формули, които придобиват нов смисъл в тях и този смисъл е различен от онзи, който буквите могат да носят в качеството им на текст. Във формулите тези букви изобразяват символите на фундаментални същности – например химични елементи. По подобен начин всички знаци от еврейската азбука представляват символично отражение на изначалната „писменост”, лежаща в основата на мирозданието.

Това се отнася както за нашия свят, видим и осезаем, така и за духовните светове, които са по-абстрактни; във всички светове има неизброимо от форми и проявления и всички те могат да бъдат описани чрез формули, състоящи се от ограничен набор от букви.
Еврейските букви са символи на базисни сили и феномени (разбира се, в по-голяма степен, отколкото буквите, влизащи в състава на химичните и математическите формули), от които се състои нашата реалност.

В еврейската литература съществуват много тълкувания относно формата на всяка от тези букви, тяхното название и начин на съчетаване. Именно затова запознаването с такава проста на пръв поглед тема като азбуката, се оказва толкова сложна и изискваща внимание и усилия. Този предмет е представен в еврейската традиция като древни, наброяващи хилядолетия книги, – да ги наречем „Отийот де-раби Акива”, сборник с тълкувания от периода на Мишна – както и множество по-късни произведения, чак до написаните в наши дни.

В една книга е невъзможно да се обобщи целия колосален обем от информация, съдържащ се в нашите източници – защото всяка от тях отразява само едната страна, някакъв специфичен аспект от една или друга тема. Казаното тук е вярно по отношение на всички области от еврейското знание. Предлаганата на вашето внимание книга следва да се разглежда в качеството и на своего рода увод в темата. Изпълнявайки своята присъща само на нея функция, тя, следвайки великия мъдрец Гилел, ще ни призове: „А сега отивай и учи!”.

Това издание представлява серия от статии, първоначално предназначени за периодичното издание „Бащи и деца” и публикувано на неговите страници. Ние се надяваме, че събрани заедно и отново редактирани, статиите ще се възприемат от читателите като едно цялостно произведение. В кабалистичните книги се отбелязва, че ако две букви могат да образуват само две съчетания, то три букви – вече 6 и т.н. Иска ни се да мислим, че двадесет и двете глави от повестта за буквите на нашата азбука, съставящи тази книга, ще дадат възможност за получаване на по-пълно и дълбоко нейно представяне.