Пътят на адептите не е за всеки

Пътят на адептите не е за всеки

Адептите осъзнали, че съществува вътрешен свят, толкова реален, колкото света, които ние виждаме, усещаме и докосваме. Пътят на адепта не е за всеки – много  труден път, осеян с много изпитания и трудности.

Адептите не са водачи – гуру или аватари

Съществуват доста трактовки за адептите. Адепт, идва от латинската дума adeptus, което означава постигнал или посветен и се използва също за описание на човек, който е експерт в някаква сфера, обикновено окултна. Това тълкувание не е вярно,адептите не се занимават с окултизъм, алхимия, шаманизъм.  Теософите използват този термин във връзка с езотеричната философия. Адептите не са водачи – гуру или аватари. Всеки адепт „работи“ сам съобразявайки се Кодекса на Честа.

Адептите са същества, които с голяма любов и състрадание помагат на човечеството. Има видове адепти – адепти, които могат да контролират природните духове и въобще  са наясно с тайните на духовния свят, физически  адепти, хора като всички останали и астрални адепти, такива, които не са във физическо тяло. Съществуват  два вида адепти – бели и черни. Разликата е в това, че едните използват познанията  за добро, а другите за постигане на егоистични цели.

 Броят на адептите, които са във  физическите тела, за да подпомогнат еволюцията на света, е малък – може би около петдесет или шестдесет на брой. Тези хора нямат ученици, защото работата им в този свят е съвсем друга. Всеки адепт може да прави по – малки или по – големи „чудеса“, в зависимост от своето ниво и от желанието си, използвайки своята връзка с природните духове. Адептът би намерил сам онзи, който трябва да посвети в нещо. Независимо дали ще се яви в земно тяло или не. Пътят на адепта не е за всеки. Той е много труден път, осеян с много изпитания и трудности.

Адептите не търсят слава и почести

Адептът е осъзнал, че съществува вътрешен свят, толкова реален, колкото света, които ние виждаме, усещаме и докосваме. Този вътрешен свят далеч надминава по важност външния свят. Адептът разбира, че външният свят е нереален, илюзия. Само вътрешният свят е истински и истинен. Адептите са малко или много „актьори“, защото не всички адепти се оттеглят от света на хората, някои от тях просто се смесват с масата.

Те не се разкриват на всеки кои  са. Ако въобще някога го направят, то ще е на много заслужил и духовно извисен човек. Понякога просто им е приятно да извършат малки или по- големи чудеса за хората и да изчезнат, друг път остават по- дълго, но обикновено не се задържат на едно място. Адептът добре познава околния свят, знае, че той е илюзия, нереален, но независимо от това, той изпълнява ролята си в него съзнателно.

Адептите нямат общества

Адептите нямат явни или тайни общества. За един адепт, най- големия проблем е сблъсъка с невежите и духовно неограмотени хора.  Адептът не търси слава, нито почести, той живее с принципите на неговия вътрешен свят, принципи, които обществото не познава. Трудно е за обикновения човек да разпознае един адепт в тяло. Защото не всички адепти се оттеглят от света и понякога имат желание да се слеят в него, за да занесат малко светлина, озарявайки с присъствието си всичко.

Може би читателят ще се запита как става посвещението на един адепт. Това посвещение също е вътрешно. Той буквално обръща живота, променя посоката на своята съдба. Съзнанието се отваря и непрекъснато се разширява. Но в тези промени, адептът не губи своята идентичност. Той буквално излиза от тъмнината, за да навлезе в светлината.

Библиография – „Светът на Ади“