Никога не бъркай извиненията с причини

Никога не бъркай извиненията с причини, тема която следва да бъде анализирана.

Типично е най-напред да гледаме навсякъде другаде, освен там, където мъдростта трябва да бъде търсена. Най-напред се вглеждаме вътре в себе си, за да намерим отговор, но там не можем да намерим нито яснота, нито разбиране, защото ги нямаме. Когато не успеем, поглеждаме навън – често безразборно – към всеки, който би предложил мнение, засилвайки нашето объркване. Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта. Гледай нагоре!

„Мъдрост е способността да видиш собственото си положение от гледната точка на Бога“. Давид даде израз на тази истина (Псалм 71:1-17). Божият съвет е лесен: „Гледай нагоре“. В Божието присъствие истината носи яснота.

Вместо това той: „Взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек, отговорността е ваша“ (Матей 27:24). Имаше достатъчно вина във всички. Измивайки ръцете си, Пилат се надяваше, че е приключил с въпроса, но е запомнен най-вече с това единствено действие, отколкото с нещо друго, което е казал или направил. Измиването на ръцете е станало символ на опита да се прехвърли вината към друг чрез отхвърляне на личната отговорност.

Кой не е чувал детските оправдания за лошо поведение: „Той ме удари пръв… Тя започна първа“. Ако искаме да обвиним някой друг, винаги ще намерим извинение за собственото си поведение. Поемането на отговорност не е естествено – то трябва да бъде преподавано и научено. Никога не бъркай извиненията с причини. Ако търсиш да обвиниш някого или нещо за провалите и недостатъците си, винаги можеш да намериш извинение защо не си направил правилното нещо и не си този, който е трябвало да бъдеш.

Вътрешният ти живот се състои от ума, волята и емоциите ти. Умът често има доминираща роля в направляването на чувствата и избора ти. Мислите ти имат ролята на рул, който определя решенията и посоката, която поемаш. Направлявай мислите си, за да вървят в правилната посока, а не ги оставяй да те водят след себе си. Направи мислите си свои слуги, а не господари.

Мислите на някои хора са като своенравни деца – много активни, но не особено продуктивни, освен ако не бъдат направлявани (доста твърдо понякога) по подходящ начин.
Чудиш се как да го постигнеш? Уверявам те, че мислите ти няма да тръгнат в правилната посока по естествен начин. Ще е необходимо доста сортиране и избиране. Бог на мира е близо до тези, чиито мисли са Му угодни. „Умът, управляван от Духа, води към живот и мир“ (Римляни 8:5, 6; Исая 55:8, 9).

„Не е лошо да забравяме. Понякога това е най-доброто, което можем да направим. Има неща, които не е нужно да помним, такива, които носят безпокойство и болка, и такива, за които нямаме обяснение. Такъв вид преживявания заемат мястото на добрите спомени, които могат да ни изграждат и вдъхновяват.

Случвало ли ви се да помните това, което трябва да забравите, а да забравите онова, което трябва да помните? Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си”
„Като забравям задното и се простирам към предното“ (Филипяни 3:13)

„Лесно е да живееш със затворени очи, изопачавайки всичко видяно…“

Джон Ленън

Преди три хиляди години близо до скътан сред планини град живеел един човек, досущ като вас и мен. Той учел за лечител, искал да усвои познанията на своите предци, но не бил съвсем съгласен с всичко, което научавал. В сърцето си усещал, че трябва да има нещо повече.

Един ден той открил, че е огледало за останалите хора, огледало, в което виждал себе си. „Всеки е огледало”, казвал той. Виждал себе си във всекиго, но никой не виждал в него себе си. И той разбрал, че всички сънуват, но без да го съзнават, без да знаят какво представляват всъщност. Не можели да видят себе си в него, защото между огледалата съществувала стена от мъгла или дим, съставена от тълкуванията на образи от светлина – Сънят на хората.

Тогава разбрал, че скоро ще забрави всичко научено.

Искал да запомни всичките си видения, така че започнал да нарича себе си Замъгленото огледало, за да не забравя никога, че материята е огледало, а междинният дим ни пречи да разберем какво представляваме. Той казал: „Аз съм замъгленото огледало, защото виждам себе си във всеки от вас, но не се познаваме заради дима помежду ни. Този дим е Сънят, а огледалото си ти, сънуващият”.

Автор – Дон Мигел Руис

Не можели да видят себе си в него, защото между огледалата съществувала стена от мъгла или дим, съставена от тълкуванията на образи от светлина – Сънят на хората. Тогава разбрал, че скоро ще забрави всичко научено. Искал да запомни всичките си видения, така че започнал да нарича себе си Замъгленото огледало, за да не забравя никога, че материята е огледало, а междинният дим ни пречи да разберем какво представляваме. Той казал: „Аз съм замъгленото огледало, защото виждам себе си във всеки от вас, но не се познаваме заради дима помежду ни. Този дим е Сънят, а огледалото си ти, сънуващият”.

Би било интересно, когато погледнете тази снимка, дали ще направите предположения…Често ми се случва напоследък да се харесва машинално даден фотос, а не моят статус като съдържание… Krasimir Kurtev

В този ред на хаотични мои мисли се сещам за написаното от Дон Мигел Руис