Анализирай с Красимир Куртев

ЛЮБОВТА Е СКРИТА В ТРЪНИТЕ

ЛЮБОВТА Е СКРИТА В ТРЪНИТЕ

Дали Любовта се крие в тръните?…а Безумието… От време на време трябва да вкараме мозъка си в режим ′′OFF′′ и да се отпуснем за момент… Да изпуснем парата, а след това да вдишаме житейското ухание дълбоко…

И ако се замислим за най-хубавите си изживени моменти, дали същите са подчинени на алгебрата?… Отговорът е семпъл и е Не, разбира се!… Защото най-доброто училище, което съществува, е училището на живота, в което плачем, смеем се, мечтаем, радваме се, обичаме, прощаваме, падаме, ставаме, събуждаме се, забавляваме се, пропускаме, халюцинираме, танцуваме, крещим, пеем, и в крайна сметка ЖИВЕЕМ, така както сме авторизирали съдбата си сами… без алгебрични и математически формули…

И всичко това, което наричаме живот се превръща в безумна скука… Апофис, бога на хаоса ни вкарва в интригата на зловещото шоу – Ще играем ли на криеница?!… между истините и лъжите си…

Егото развълнувано започва да танцува в своята еуфория… Радостта от тази налудничава е толкова убедителна, че не усещаме апатията, която ни дебне зад всеки ъгъл… Ала всички искаме да участваме в тази бомбена вечеря…

Първият, който се скри, беше мързелът, който както винаги шмугва зад камъните на пътя – нашите прищевки…

Вярата пък се качи на небето и Завистта се скри след триумфа, която със собствени усилия успя да се качи на най-високото дърво, онова описано в рая…

Щедростта почти нямаше къде да се скрие, всяко място, което намираше, изглеждаше прекрасно за някои от приятелите му.

Егоизмът вместо това намери много добро място от самото начало: ефирно, удобно, но само за него… Егоизмът не трябваше да го търсим, може би. Току-що излезе от скривалището си, което се оказа гнездо на оси…

Лъжата се скри на дъното в океаните (Алетея, всъщност скрита зад дъгата), изригваща страст и желание в центъра на вулканите.

Ала простете ми… Забравих, къде всъщност се скри забравата… Дори Забравата беше забравила, че играя на криеница…

Но само Любовта не се появи никъде, Лудостта я търсела зад всяко дърво, под всеки поток на планетата, на върха на планините и докато била на път да се откаже забелязала розов храст и си помислила:

Любовта както винаги толкова пошла и със сигурност се крие  в розите. Взела една вила и започнала да боде клонките на розите, когато изведнъж се чула болезнен писък.

Бодлите бяха наранили очите на любовта. Безумието не знаеше какво да направи, за да се извини, а Любовта плачеше, просеше, молеше, безумно се молеше, извиняваше се и дори се кълнеше в небето, че ще гледа по друг начин… И изведнъж настъпи рязко тъмнина, Безумието ослепи очите на любовта…

И от цялата тази пошла криеница през вековете се роди една истина: Любовта е сляпа и безумието е с нея!…

А поуката е – Преди животът да те ориса оцвети живота си…

Искрено ваш Красимир Куртев!

Теми #егоизъм #истина #лъжа #любов