Анализирай с Красимир Куртев

Лишаването от илюзии

Лишаването от илюзии

Лишаването от илюзии е най-големият подарък

Илюзиите – Често срещам хора, които предпочитат паравана на реалността, който крие всъщност техните илюзии. И така, макар и неволно попадат в кармичният затвор.

В мрежата на илюзиите, днес заваля дъжд – ужас, но после слъчицето изгря, какво щастие само… Как лесно ставаме зависими на настроението си от природните закономерности.

„Не виждаш затвора си, защото решетките му са невидими. Част от моята задача е да ти посоча, че си в бедствено положение и, надявам се, това преживяване ще те лиши напълно от илюзии.“

Някой веднага ще опонира, че не е така.

„Май не ме разбра. Лишаването от илюзии е най-големият подарък, който мога да ти направя. Но понеже си много привързан към илюзиите, ти смяташ този термин за отрицателен. Ти проявяваш съчувствие към някой свой приятел, като му казваш: „О, това преживяване съвсем те е лишило от илюзии!“, а всъщност би трябвало двамата да го отпразнувате. Лишаването от илюзии буквално означава „освобождаване от илюзии“. Но ти си се вкопчил много здраво в своите илюзии.“

Факти?

„Ти поначало не се наслаждаваш на живота си. Твоите развлечения, палавите ти връзки, дори гимнастиката ти, са само временни начини да се разсееш от потиснатото чувство на страх.“

Удоволствията, кино, театър и други развлечения?

„Сами по себе си — не. Но за теб те са пристрастяване, а не удоволствие. Използваш ги, за да се разсееш от това, което знаеш, че си длъжен да направиш — да се освободиш.

Ти, с втълпения си стремеж към постижения и развлечения избягваш да видиш основния източник на своето страдание.
Истината, е че животът ти върви чудесно и ти в действителност изобщо не страдаш. Ти нямаш нужда от мен и вече си воин. Това как ти звучи?“

Истината сигурно е някъде по средата, не мислиш ли?

„Мисля, че от моя гледна точка тази твоя „среда“ е същински ад. Почти цялото човечество страда от твоя проблем. Ако не получиш това, което искаш, страдаш, ако получиш това, което не. Искаш, страдаш, а дори когато получиш точно това, което искаш, пак страдаш, защото не можеш да го задържиш завинаги. Твоят проблем е твоят ум. Той иска да живее без промени, без болка, без всичките задължения на живота и смъртта. Но промяната е закон и тази реалност не може да се отмени с никакви преструвки.“

Ако животът беше само страдания?

„Животът не е страдание, въпросът е, че за теб той ще бъде по-скоро страдание, отколкото радост, ако не се освободиш от всички обвързаности на ума си и просто не препуснеш на воля, каквото и да става.“

И какви са положителните начини на използване на ума? Ами всичките творения на ума? Книгите, библиотеките, изкуствата? Ами напредъкът на обществото, вдъхновяван от най-блестящите умове?

„Няма никакви блестящи умове — и отнесе чиниите на умивалника. По-добре да ти дефинирам наново някои понятия. „Ум“ е едно от онези хлъзгави понятия, като „любов“, например. Самото определение зависи от състоянието на твоето съзнание.

Погледни го по следния начин:

Ти имаш мозък, който управлява тялото, натрупва информация и борави с тази информация. Ние наричаме тези абстрактни процеси на мозъка „интелект“. Аз самият никъде не съм използвал думата „ум“. Мозък и ум не са едно и също. Мозъкът е нещо реално, умът не е. „Умът“ е едно илюзорно следствие от основните мозъчни процеси. Той е нещо като тумор. Състои се от всичките произволни, не контролирани мисли, които изплуват като мехурчета в съзнанието, идвайки от подсъзнанието.

Съзнанието не е ум, осъзнаването не е ум, вниманието не е ум. Умът е едно препятствие, задръстване, нещо като злокачествено образувания. Той е като еволюционна грешка в човешкото битие, първична слабост в човешкия опит. Аз лично смятам ума за напълно безполезен.

Тоест да изхвърлим умовете си?

„Това е един от лековете, обаче има нежелани странични ефекти. Мозъкът може да бъде полезен инструмент. Той може да помни телефонни номера, да решава математически главоблъсканици или да твори поезия. Така работи той за останалата част от тялото — като трактор, например. Но когато не можеш да престанеш да мислиш за даден математически проблем или телефонен номер, или когато тревожни мисли и спомени се надигат против волята ти, това вече не означава, че мозъкът ти работи, а че умът ти зацепва. Тогава именно умът е завзел контрола над теб, тогава тракторът е полудял.

За да го проумееш истински, трябва да наблюдаваш себе си и ще разбереш за какво говоря. Появява ти се мехурче с гневна мисъл и ти ставаш гневен. Същото е и с чувствата ти. Те са рефлекторен отклик на мисли, които ти не можеш да контролираш. Мислите ти са като полудели маймуни, ухапани от скорпион.“

Хората са създадени да мислят – аз мисля!

„Ти прекалено много мислиш! Това е една от най-големите ти илюзии. Ти искаш да си сменяш дрехите, прическата, жените, апартаментите и работата. Целият си изпълнен с желание да промениш каквото и да било друго, освен самия себе си, но въпреки всичко ти ще се промениш. Или аз ще ти помогна да си отвориш очите, или времето ще го стори, но времето не винаги е добронамерено, така че избирай. Но преди това трябва да осъзнаеш, че си в затвор, едва тогава ще можем да кроим планове за твоето бягство.“

Дъждът спря така внезапно, както бе започнал и Слънцето изгря…

„Време е да започнеш да се поучаваш от житейския си опит, а не само да се оплакваш от него или да му се наслаждаваш. Току-що ти бяха изнесени два много важни урока, направо ти паднаха от небето, така да се каже.
Първо, нито разочарованието ти, нито гневът ти бяха предизвикани от дъжда.
Дъждът си беше напълно закономерна проява на природата. А твоят „яд“ от проваления пикник и „щастието“ ти, когато слънцето отново се показа, бяха продукт на твоите мисли.

Те нямат нищо общо с това, което става в момента. Не ти ли се е случвало да бъдеш „нещастен“ на някой празник, например?
Тогава е очевидно, че източникът на настроенията ти е твоят ум, а не другите хора или обстоятелствата около теб. Това е първият урок.“

Из книгата: „Пътят на мирния воин“ от Дан Милман

Схванахте ли? Ние се ядосваме на „лошото време“, сякаш е виновно за всичко. Провали ни хубавият миг. Всъщност източникът на нашето настроение е в умовете ни, „яд“ и „щастие“ са просто продукти на мислите, всичко останало е „Закономерна проява на природата“.

Мъдро, нали? Споделете тази статия, ако желаете разбира се. Защо не и други да не осъзнаят продуктите на своите мисли.

Теми #илюзии #истината за животът #лишаването от илюзии #мозъкът ти #мрежата на илюзиите #преживяване #продукт на мисли #ум #умът
You cannot copy content of this page