Анализирай с Красимир Куртев

Курбан – Великата заблуда

Курбан – Великата заблуда

Курбан – Великата заблуда. Една от божите повели гласи: „Не убивай“, забележете не случайно липсва, какво да не убиваме, сиреч като цяло означава да не отнемаме живот.

 

 Жертвоприношението – Курбан, великата заблуда

Според църковните догми гностичните традиции Курбан означава – (от арабски през турски език от/на иврит: קָרְבָּן, корбан, мн.ч. на иврит: קָרְבָּנוֹת, корбанот – производно от корня на иврит: קרב – «приближава», «съединява») е жертвоприношение на домашно животно, за да се приготви с него угощение за всички близки и/или съседи, обещано по някакъв повод (оброк).

Най-често курбан се прави след даване на обет: за излекуването на болен, за успешния резултат от някое начинание и подобни. Не е задължително свързан с религиозните убеждения на тези, които го изпълняват – в България това са както мюсюлмани, така и християни. – цитирам Уикипедия

Когато дадена свещена книга се чете, тя се тълкува преди всичко, влага се мисъл, търси се , каква е поуката и най-вече замисълът на Твореца. Корбанот (Курбан) означава „съединяване“, тоест да се направи връзка между дадено творение и Творец – съединение между човеците и Висшият Разум – Бог.

Според записаното в библейската книга Битие Бог поискал от Авраам да принесе сина си Исаак в жертва. (Битие 22:2). Някои читатели на Библията не могат да разберат това повествование. Каръл Дилейни, която е професор, казва: „Когато чух този разказ за първи път като дете, много се възмутих.“ Питах се: „Как е възможно Бог да иска подобно нещо?“ И съвсем е разбираемо, че много хора изпитват отвращение от написаното. Дали това е така, дали подобна жестокост би могла да бъде искана от Бог?

Стихът гласи: „И Бог каза: „Моля те, вземи сина си, твоят единствен син, когото обичаш толкова много“. Тук е използвана метафора, под син се разбира естествено най-ценното за всеки човек – рожбата му.

Това изпитание на което е бил подложен Авраам от бога е бил един вид тест за безпрекословната вяра. В последваният стих четем: „Тогава Авраам вдигна очи и видя на известно разстояние от себе си един овен, който се беше заплел с рогата си в гъсталака. Авраам отиде, взе овена и го принесе като принос за изгаряне вместо сина си.“

От този стих съвсем ясно става, че очите на Авраам се насочват към овена, а не са били изречени напътствия от Бог или ангелът. Той прави своят човешки избор радвайки се, че не синът си, а кръвта на животното ще бъде онова, което иска Бог от него. И тук вече стигаме до големият грях -жертвоприношение.

Да, учудва ли ви? Тогава нека да следваме логиката, Висшият Разум – Твореца на всичко живо иска убиването на своето създание, фриволно нали. Нима Алтруизма ще поиска кръвта на животно, божие творение, инфантилно е повярвайте ми.

Какво е пренасяне в жертва в същност?

Това е да се лишиш от нещо ценно за теб в светският живот за сметка да духовното, ето това е жертвоприношение. Като например да се лишиш от сън и да се молиш-медитираш, или вместо 10 часа сън, да спиш 4 часа в останалите да принесеш своята жертва в духовно учение, да потърсиш отговорите в сърцето си. Да се лишиш от дреха или храна за сметка на друг човек.

Ето това е духовното в теб – „Защото ти послуша гласа ми!“

Теми #бог #жертвоприношение #кръвта на животно #курбан #лишаване от най скъпото #смирение