Красимир Куртев – Пепел от мисли

Красимир Куртев - Пепел от мисли

 

Красимир Куртев – Пепел от мисли, параноично продължение от злощастно не издадената книга (все още) „Пепел от мисли“. Понякога си задавам въпросът – Толкова ли съм се превърнал във вкаменелост, че пиша така и неразбрани мисли (глупости)? А дали отговорът няма да бъде скърбящо разпилян…

Приятелството – Малинов кейк с горчица

Милиони пъти, може би гледаме истините, без никога да можем да ги учим наизуст… А и често забелязваме това, което виждаме, а не виждаме онова, което чувстваме… Не е необходимо да се ровиш из пропуснатите възможности. Едва ли ще разбереш, дали си се спасил от смъртта, или си пропуснал истинския живот…

Понякога ме обзема чувството, че приятелството е като малинов кейк с горчица… Само истинските ти приятели ще ти кажат, когато лицето ти е мръсно или пък Не се доверявай много на приятелите, все някой ще те предаде… Не се уповавай на съзнанието си, същото често бива изкушено, не мисли за подсъзнанието си – ще ти отведе в миналото, потърси съвет от своята интуиция, защото Тя това си ти – себе си… И в този ред от изпепелени мисли сред мъгливият елементаризъм, съзрях нещо възвишено, което Валентина бе споделила:  „Можете да изберете всяка мисъл, която искате, това е вашата свободна воля. Те действат по начин, който сте привлекли, това е тяхната свободна воля“…

Имате ли “висящо кафе”?

Когато мисля, че всъщност не съм, погледите ми се превръщат в пейзажи… Та тази ми изпепелена мисъл ми припомни следното: “Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека: – Пет кафета. Двете са за нас и три “висящи”. Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика: – Какви са тези “висящи” кафета? Отговаря ми: – Почакай и ще разбереш. След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета – плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета: – Трите са за нас, а четирите “висящи”. Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете.  С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огрения от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита: – Имате ли “висящо” кафе?”

Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна… “Висящото кафе” – Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.

Нещо от което изпитваш страх да го докоснеш, то е готово да те доведе там, където никога не си бил и не е докосвало сърцето ти. Спомени и адреси, които сбирах, лица и гласове, които обичах, рано или късно си отиват… Божественият ни облик е утопичен си мисля, не би могло човешкото творение да бъде поставяно на пиедестал, когато:

Когато тъжните очи проговорят…

Какво лошо ви сторих? Взехте ме с радост като плюшена играчка… Когато ме болеше нещо не можех да го кажа, когато гладувах ме забравяхте, когато бях жаден ме показвахте на приятелите си, какви трикове умея и се преливахте от смях със сълзи… А, аз от тези сълзи утолявах жаждата си… Сменихте ме с друга порода – така било модно… Изхвърлите ме, бродих в пек и мраз, а самотата ме следваше… Ритаха ме, гониха ме, ругаеха ме, обиждаха ме… И сетне ме хвърлиха други зад решетките – мен, непотребното вече божие творение… Сети ли се някой да ме попита, как си – имаш ли нужда от нещо, а очите видяхте ли ми?… Сега изплаквам очите си някой мил човек да ме приюти, а аз все още съм зад решетките… Кажи ми, ключарю, иде ли някой?…

Позволете си да преминете през всичко, без да се съпротивлявате, за да не се нараните. Приемайки, че всички неща, които искат да отидат другаде, те преминават, дори и ако страхът от промяна ще се опита да ги отнесе, като невидими и тъжни души, които ви напомнят, колко трябва да сте по-силни от тези, които не се движат от вятъра на щастието, макар и да са живи…

Не се опитвай да се скриеш, и без това няма да те забележат…

Когато истината се появи – влиза в мистерия, пресича границата между нашето и друго небе, пресича прага, за да се измъкне от самата себе си… Понякога съдбата те захвърля на някой непознат, скалист, самотен бряг и пред теб стои въпроса да останеш или да се върнеш в морето на търсещите. Изисква се смелост да останеш на такъв бряг, изисква се смелост и отново да се хвърлиш в морето, но преди да решиш помни – винаги по света има и по-гостоприемни, по-плодородни и красиви брегове от този на когото се намираш ти. Това, което остава е да решиш какъв бряг търсиш ти…

Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите … Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен … Einmal ist keinmal, повтаря си Томаш немската поговорка- Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало…

Понякога хората сме като захвърлено цвете, ала ароматът ни остава вечен. В даден момент трябва да поставиш на везните: намерения, жестове, недостатъци, мълчание и разбиране… Ала парадигмата се състои в това, че едни човеци искат без да дават, други пък дават без да искат нищо в замяна… Измамата, която вършим към себе си и която непрестанно гледаме в огледалото, за да видим дали можем да си угодим, а не да се видим в пустотата на онези, които ни гледат, за да задоволят само собственото си удоволствие…

… Ако Бог ни е дал очи само преди, може би защото в живота никога не трябва да гледаме назад…

Съществува ли баланс според Теорията на противоположностите ? Може да изложите Вашата хипотеза – Как две тела различни по “смисъл” биха могли да са еднакви? Тези въпроси ги породи Жасмина, като зададе прекрасен въпрос: “Кой е по виновен, кактуса или снегът?”

„Пепел от мисли” © 2018, © Красимир Куртев – автор, All rights reserved! © Езотерично изкуство – продуцент, © Издател – Все още в очакване…

Следва…

АМУЛЕТ ЦИТРИНИНА СЪЛЗА – Цитрин Бразилия