КРИСТАЛИ ЛЮБОПИТНО

КЕХЛИБАР – МИНЕРАЛИ И КРИСТАЛИ – ЛЕГЕНДИ

КЕХЛИБАР – МИНЕРАЛИ И КРИСТАЛИ – ЛЕГЕНДИ

 

КЕХЛИБАР– На английски името amber вероятно идва от арабската дума амбар. На гърците е бил известен и като сукцинум /дървесен сок/ и електрон /електрически/. Културите от Ориента са го наричали карабе /привличащ сламки/, римляните – амулетум, евреите- хаш мал. Древният писател Калистрат нарича златистия кехлибар хризелектрум. По света има многобройни прекрасни и вълшебни легенди за произхода на кехлибара.

Кехлибар – перфектният биостимолатор

Любопитен е факта, че по нареждане на Адолф Хитлер се налага употребата на кехлибар в редиците на Вермахта, малко след началото на втората световна война. Дотогава войниците от нацистка Германия са вземали кофеин, анаболи и други стимулатори за издържливост, но след употребата им войниците са се чувствали преуморени. Това довело да се постави началото за прием на кехлибарен прах, масло и фини частици, за да има войската необходимата енергия.

Легендите за кехлибара

Норвежците разказват, че се е образувал от сълзите на богинята Фрея, капещи в морето. Според древните гърци, ккехлибарните зрънца са вкаменени сълзи на Хелиадите, които оплаквали смъртта на брат си Фаетон. Софокъл смятал, че това са сълзите на индийските птици, оплакващи смъртта на Мелеагър.
Римският писател Плиний от I век сл.н.е. твърди, че това е вкаменена урина от животното рис. По тъмните вкаменелости са от мъжки пол, а по светлите от женски пол. Двама древни автори, обаче, поясняват, че в Етрурия „рис” е дърво, а не животно. Друг древен писател го нарича „сок” от лъчите на залязващото слънце. Гърците са наричали еликсира на боговете, който ги е правел безсмъртни, с думата амбротос /амброзия/- тя също е свързана с английската дума „амбър”.

Този еликсир се пазел от богинята Хера, която притежавала магически ябълки. Легендата доста напомня историята за богинята Сиф от норвежката митология и нейните златни ябълки на безсмъртието. Кехлибарът се е смятал за защитен камък, затова по мрежите в древните амфитеатри се окачвали малки късчета, за да се защити арената от дивите животни. Гладиаторите го слагали по оръжията и броните си.

Плиний пише, че гравираният кехлибар струвал повече от здрав роб. Кехлибарът се използва от векове за лекарство. Арабските лекари го слагали стрит на прах в много от своите лекове. Плиний пише, че е добро средство за възпалени сливици и други инфекции на гърлото.

Стрит на прах кехлибар разтворен във вино, се пиел при истерия, треска, астма и сенна хрема. Фино смлян и смесен с мед и розово масло, бил капван в ушите при болки и инфекции. Римските лекари предписвали микстура от фино смлян кехлибар и мед от Атика – вземали го вътрешно при влошено зрение.

Подобен лек се използвал при проблеми с пикочната система, раждане, разклатени зъби и нередовна менструация. Кехлибарът се използвал за медицински цели чак до XVIII век- предписвали го при световъртеж, астма, артрит, дизентерия, припадъци, жълтеница, скрофулоза, нервни пристъпи, простуда на главата, сърдечни болести и като предпазно средство срещу чумата.

Според друго древно вярване, той пази от черна магия и служи като противоотрова. То все още е живо в много източни страни, където се изработват мундщуци на лули и цигарета от кехлибар, за да не се предават инфекции. Азиатските култури използват броеници от кехлибарни мъниста за вглъбяване и дълбока медитация- смята се, че те подпомагат процеса на просветление и развиват ясновидски способности.

В една китайска легенда се казва, че кехлибарът се е образувал от душите на умрели тигри. В аптеките и санитарните магазини в много страни все още продават готови соли от кехлибар, от които могат да се приготвят разтвори, сиропи и мазила. И до днес се употребява люто масло, дестилирано от кехлибар, под името „масло от сункцинит” или „кехлибарено масло”. Това вещество прилича повече на терпентин и се прилага широко за приготвяне на най- различни мехлеми.

Популярните навремето в Шотландия „ламерски” /кехлибарни/ мъниста се смятали за много ефикасно магическо средство срещу всякакво зло, за предпазване от заклинания и лош късмет и като лекарство срещу всякакви болести. Много хора в Шотландия и Европа и до днес носят такива гердани. Покойният персийски шах носел голям къс кехлибар около врата си, за да го пази от убийци.
В Източна Азия се носят амулети от кехлибар, издялани във формата на зайци, кучета, риби, жаби и лъвове, за да направят мъжете потентни, а жените плодовити.

Теми #красимир куртев #лечение с минерали и кристали #минерали и кристали
You cannot copy content of this page